Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Ако можеше да говори, слоницата щеше да разкаже как предишната вечер избягала от цирка във Векшьо, за да потърси нещо за пиене, тъй като гледачът й бил отишъл в един бар в града със същата цел, вместо да си върши работата.
При залез слънце слоницата стигнала до езеро и след като утолила жаждата си, решила, че не й се прибира. Помислила си, че една освежаваща баня ще й дойде добре, и нагазила в плитката вода.
Изведнъж водата станала по-дълбока и слоницата трябвало да разчита на вродената си способност да плува. Слоновете, като цяло, не мислят толкова логично, колкото хората, и тази слоница го доказала, като избрала да преплува два километра и половина до другия бряг, за да стъпи отново на твърда земя, вместо да се обърне и да измине четирите метра обратно.
Тази проява на слонска логика довела до две неща. Първо, слоницата веднага била провъзгласена за мъртва от персонала на цирка и от полицията, която сравнително късно се сетила да тръгне по следите й по целия път до езерото и навътре в дълбоката петнайсет метра вода. И второ, напълно живата слоница под прикритието на тъмнината успяла да измине цялото разстояние до ябълковото дърво в двора на Хубавицата, без да бъде забелязана от жива душа.
Гореспоменатото, разбира се, не беше известно на Хубавицата, но тя разказа на гостите си, че впоследствие прочела в местния вестник за изчезнал слон, който бил обявен за мъртъв.
Хубавицата събрала две и две и си помислила, че в околността по това време на денонощието едва ли е имало много избягали слонове, затова заключила, че най-вероятно обявеният за мъртъв слон и напълно живата слоница в нейната плевня са един и същи екземпляр.
За начало Хубавицата кръстила слоницата Соня, на любимката си Соня Хеденбрат14. Последвали няколко дни на преговори между Соня и немската овчарка Бъстър, след което двамата решили, че ще успеят да се спогодят.
14 Соня Хеденбрат (1931–2001) – шведска джазпевица и актриса. – Б. пр.
Когато зимата дошла, Хубавицата трябвало постоянно да търси храна за клетата Соня, която ядяла като слон. По същото време бащата на Хубавицата се споминал и завещал един милион крони на единствената си дъщеря. (Когато се пенсионирал двайсет години по-рано, продал успешния си бизнес за производство на четки, а след това управлявал парите си добре.) Хубавицата напуснала работата си като рецепционистка в медицинския център в Ротне, за да се посвети изцяло на грижите за кучето и слона си.
Пролетта дошла и Соня можела отново да се изхранва с трева и листа, а малко по-късно в двора на Хубавицата се появил мерцедесът – това било първото посещение, откакто баща й, мир на праха му, дошъл да види дъщеря си две години по-рано. Хубавицата не искала да спори със съдбата, така че дори и през ум не й минало да пази Соня в тайна от непознатите си гости.
Докато Алан и Юлиус мълчаха и осмисляха разказа на Хубавицата, Бени попита:
– Ама какъв беше този рев преди малко? Стори ми се, че нещо я боли.
Хубавицата го погледна невярващо и попита:
– Как, по дяволите, разбра?
Бени не отвърна веднага. Първо си взе една хапка говеждо, за да спечели малко време. След това каза:
– Аз съм почти ветеринар. Коя версия искате да чуете – кратката или дългата?
Всички бяха единодушни, че дългата е за предпочитане, но Хубавицата настоя двамата с Бени първо да отидат до плевнята, където почти ветеринарят да прегледа болния преден ляв крак на Соня.
Алан и Юлиус останаха на масата, като се чудеха как така един ветеринар с конска опашка се бе превърнал в собственик на западнал павилион за хот-дог в сьодерманландската пустош. А и къде се е чуло и видяло ветеринар да има конска опашка? Времената наистина бяха странни.
Бени уверено прегледа бедната Соня – и преди бе имал такива случаи по време на практиката си в зоологическата градина. Една счупена клонка се бе забила под нокътя на палеца й, в резултат на което стъпалото й се беше възпалило и подуло. Хубавицата се беше опитала да извади клонката, но не й бе достигнала сила, а може би и сръчност. На Бени му трябваха само няколко минути, за да се справи с тази задача, с помощта на кротък разговор със Соня и клещи. Стъпалото обаче беше силно възпалено.
– Трябва ни антибиотик – заяви Бени. – Поне един килограм.
– Щом знаеш от какво имаме нужда, аз знам как да го набавим – каза Хубавицата.
Ала за тази цел трябваше да пътуват посред нощ до Ротне, затова двамата се върнаха обратно в кухнята, та да изчакат, докато стане време да тръгнат.
Всички се хранеха с голям апетит, като прокарваха вечерята с бира и горчив ликьор, с изключение на Бени, който пиеше сок. След като приключиха, се преместиха във всекидневната и седнаха в креслата до камината. Там групата помоли Бени да разкаже какво бе имал предвид с изказването си, че е почти ветеринар.