Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— О, богове — промърмори Лио и свободната му ръка пламна. — Мразя да се бия.
— Дръж небесния бронз и застани зад мен — изтегли меча си Хейзъл.
— Застани зад мен! — повтори Ехо. Момичето с камуфлажа вече тичаше пред тълпата. Тя застана пред Лио, обърна се назад и разпери ръце, все едно смяташе да го защити.
— Ехо — успя да каже Лио въпреки надигналата се буца в гърлото му. — Ти си една много смела нимфа.
— Смела нимфа? — повтори тя въпросително.
— Горд съм, че си от „Тим Лио“ — каза той. — Ако оцелеем, ще е най-разумно да забравиш за Нарцис.
— Забравиш за Нарцис? — попита тя несигурно.
— Твърде добра си за него.
Нимфите ги обградиха в полукръг.
— Измама! — извика Нарцис. — Те не ме обичат, момичета! А всички трябва да ме обичат, нали?
— Да! — извикаха всички момичета.
Само една объркана нимфа в жълта рокля изписка:
— „Тим Лио“!
— Убийте ги! — нареди Нарцис.
Нимфите тръгнаха напред, но пясъкът пред тях изригна. Арион се появи от нищото и обиколи тълпата с такава скорост, че създаде пясъчна буря, която покри нимфите с бяла вар и ги заслепи.
— Обожавам този кон! — каза Лио.
Нимфите изпопадаха и се закашляха. Нарцис се олюля слепешката и размаха лъка си, все едно се опитваше да удари конска муха.
Хейзъл се качи на седлото, вдигна бронза и подаде ръка на Лио.
— Не можем да оставим Ехо! — каза Лио.
— Оставим Ехо — повтори нимфата и се усмихна.
За пръв път Лио видя лицето й. Тя бе истински красива — с яркосини очи, които досега не бе забелязал. Как бе възможно?
— Защо? — попита Лио. — Нали не мислиш, че можеш да спасиш Нарцис?
— Спасиш Нарцис — отвърна тя уверено.
И макар това да бе само ехо, Лио разбра, че тя го вярва. Нимфата бе получила втори живот и бе решена да го използва, за да спаси момчето, което обичаше — дори то да бе безнадеждно глупав (но пък хубав) идиот.
Лио искаше да възрази, но Ехо се приведе и го целуна по бузата, след което го побутна нежно.
— Лио, хайде! — извика Хейзъл.
Другите нимфи започваха да се съвземат. Те чистеха варта от очите си, които сега блестяха в яркозелено от гняв. Лио погледна отново към Ехо, но тя се сля с околната среда.
— Да — каза той с пресъхнало гърло, — добре.
Покатери се зад Хейзъл. Арион препусна по водата, нимфите закрещяха след него, а Нарцис се развика:
— Върнете ме обратно! Върнете ме обратно!
Докато Арион галопираше към Арго II, Лио си спомни нещо, което Немезида бе казала за Ехо и Нарцис: „Може би ще научиш нещо от тях“.
Лио бе предположил, че богинята има предвид Нарцис, но сега се замисли дали истинският урок за него самия не бе съдбата на Ехо — невидима за сестрите си, прокълната да обича някой, който не се интересува от нея.
Седмо колело.
Той се опита да прогони тази мисъл и стисна парчето бронз като щит.
Бе решен никога да не забравя лицето на Ехо. Тя заслужаваше да има поне един човек, който да я познава такава, каквато в действителност е.
Лио затвори очите си, но споменът за усмивката й вече избледняваше.
IX. Пайпър
Пайпър не искаше да използва ножа.
Но седейки в каютата на Джейсън в очакване той да се събуди, се чувстваше сама и безпомощна. Лицето на Джейсън бе бледо като на мъртвец. Пайпър не можеше да забрави ужасния звук, който се бе разнесъл при удара на тухлата в челото му. Сега Джейсън бе ранен само защото се бе опитал да я предпази. Пайпър не беше сигурна, че той ще е добре, когато се събуди, въпреки нектара и амброзията, които бяха натъпкали насила в устата му. Ами ако отново загубеше паметта си? Ако този път забравеше и нея? Това щеше да е най-жестоката шега на боговете, но те обичаха жестоките игри.
Тя чуваше как Глийсън Хедж си тананика войнишка песен в съседната каюта. Останал без сателитна телевизия, сатирът навярно препрочиташе стари броеве на списание „Оръжия и амуниции“, излегнат на кревата си. Той не беше лош отговорник, но определено бе най-военнолюбивият козел, който Пайпър бе срещала някога.
Тя, разбира се, бе благодарна на сатира. Той беше помогнал на баща й, филмовата звезда Тристан Маклийн, да се изправи на крака след отвличането му от гигантите миналата зима.