Върховният повелител

Златен зъб. Сония отстъпи назад, отвратена, после подскочи, когато мъжът започна да се смее.

— Те фидяха тфоята жена – каза той със силен акцент, фъфлейки мради липсващия зъб. – Карико казва, че ще я фземе, след като те убие.

Акарин се усмихна и я погледна.

— Колко жалко, че нито аз, нито ти ще сме живи, за да видим как се опитва да направи това.

Той вдигна крак и го стовари върху зъба. За изненада на Сония зъбът изскърца под обувката. Когато магьосникът отмести крака си, се показа разчупена на две златна обвивка, заобиколена от ситни червени стърготини.

Сония гледаше намръщено остатъците от зъба, опитвайки се да проумее чутото. „Те видяха твоята жена”. Кои бяха „те”? Как можеха да са я видели? Явно това имаше нещо общо със зъба. Защо биха сложили камъка вътре в зъба? Всъщност това явно не беше камък. Изглеждаше като стъкло. Докато подреждаше всичко в главата си, Сония си спомни как Акарин беше попитал Морен дали е намерил червен камък. Нашумелият напоследък убиец носеше пръстен с червен камък. А също и Лорлън.

Тя погледна към пленника. Сега той беше напълно отпуснат. Очите му бяха вторачени безстрашно към Акарин.

— Сония.

Тя погледна към Върховния повелител. Очите му бяха твърди и студени.

— Доведох те тук, за да намериш отговори на някои от въпросите си – каза той. – Знам, че няма да ми повярваш, ако не откриеш истината сама, така че реших да те науча на нещо, на което никога не съм възнамерявал да уча някого. Това е способност, с която твърде лесно може да се злоупотреби, но ако ти...

— Не! – Тя изпъна гръб. – Няма да се уча на...

— Нямам предвид черната магия! – Очите на Акарин проблеснаха. – Не бих те учил на нея, дори и ако искаше. Искам да те науча да четеш мисли.

— Но... – Сония бързо си пое дъх, осъзнавайки какво има предвид той. Акарин, единствен от магьосниците в Гилдията, беше способен да чете мислите на други хора, независимо от това дали те му позволяват или не. Тя самата беше изпитала уменията му да прониква в съзнанията на хората, когато той за пръв път откри, че тя, Лорлън и Ротан знаят, че практикува черна магия.

А сега той искаше да я научи да прави същото.

— Защо? – процеди тя.

— Както казах, искам да научиш истината сама. Ако ти я кажа, няма да ми повярваш. – Очите му се присвиха. – Не бих ти доверил тази тайна, ако не знаех, че притежаваш етичност и силно чувство за дълг. Въпреки това трябва да се закълнеш, че никога няма да използваш този метод за четене на мислите на човек против неговото желание, освен ако Киралия не е в голяма опасност и няма какво друго да направиш.

Сония преглътна, но погледът й остана твърд.

— Очаквате от мен да ограничавам употребата на това умение, след като самият вие не го правите?

Очите му потъмняха, но устните му се извиха в безрадостна усмивка.