Върховният повелител

Усмивката му се разшири.

— Ето защо настоявам да дадеш тази клетва. Няма да използваш това умение, освен ако няма друг изход. – Изражението му стана сериозно. – Сега няма друг начин да ти покажа истината – не и без да се изложа на риск. Ще ми дадеш ли тази клетва?

Тя се поколеба, после кимна. Той скръсти ръце и зачака. Сония си пое дълбоко дъх.

— Заклевам се никога да не чета мислите на човек против желанието му, освен ако Киралия не е в опасност и няма друг начин да се избегне тази опасност.

Той кимна.

— Добре. Ако някога открия, че си нарушила тази клетва, ще те накарам да съжаляваш.

Той се обърна и погледна пленника. Мъжът ги наблюдаваше внимателно.

— А сега ще ме пуснете ли? – каза той умоляващо. – Знаете, че трябваше да направя това, което направих. Те ме накараха. Сега, когато камъкът го няма, те не могат да ме намерят. Аз няма...

— Мълчи!

Мъжът се сви при командата му, после изскимтя, когато Акарин се наведе над него.

— Сложи ръка на челото му.

Сония преодоля неохотата си и приклекна край пленника. Положи ръка върху челото му. Сърцето й прескочи, когато Акарин положи ръката си върху нейната. Докосването му отначало беше студено, но бързо се затопли.

— Ще ти покажа как да четеш мислите му, но щом веднъж добиеш умението, ще те оставя да продължиш сама.

Тя почувства присъствието му в периферията на съзнанието си. Затвори очи и си представи съзнанието си като стая, както я беше учил Ротан. Пристъпи към вратата, с намерението да я отвори, за да го посрещне, но после отскочи изненадано назад, когато Акарин се озова в стаята. Той махна с ръка към стената.

— Забрави за това. Забрави за всичко, на каквото са те учили. Визуализацията само ограничава мислите ти. Когато я използваш, можеш да разбереш само онова, което можеш да превърнеш в изображения.

Стаята около нея се разпадна. Същото се случи и с неговото изображение. Но усещането за присъствието му остана. Преди, когато той четеше мислите й, това присъствие беше съвсем слабо. А сега почувства неговата личност и мощта му – по-голяма от всичко познато й досега.

— Последвай ме.

Присъствието му се понесе нанякъде. Тя го последва и почувства, че се доближава до трето съзнание. То излъчваше страх и тя усети съпротивата му.

— Той може да те спре само ако те усети. За да предотвратиш това, отхвърли настрана всичките си желания, освен простата цел да проникнеш в съзнанието му незабелязано. Ето така...

За нейна изненада присъствието на Акарин се промени. Вместо да напряга волята си срещу чуждото съзнание, то сякаш се предаде. Остана само съвсем плахо присъствие, неясно желание за реене сред чуждите мисли. В този момент присъствието отново се засили.

— Сега опитай ти.

В нея беше останало усещането от онова, което той беше направил. Изглеждаше й лесно, но всеки път, когато се опитваше да му подражава, тя се натъкваше на съпротивата на съзнанието на пленника. Тогава почувства съзнанието на Акарин да се носи в нейното. Преди да успее да изпита тревога, тя усети нещо – някаква представа – в себе си. Вместо да се опитва да разделя желанията си и да се освободи от всичките, освен от едно, тя просто се концентрира върху това, което искаше.