Кралство на пепелта

Елин се свести сред чернота. Прихлупена, сключена чернота.

Като размърда ръце, блъсна лактите си в двете страни на кутията и дрънченето на веригите отекна в малкото пространство. Ако опънеше леко крака, босите ѝ ходила щяха да докоснат долния край.

Вдигна оковани ръце към масивната желязна стена на броени сантиметри над лицето ѝ. Проследи с пръсти завъртулките и слънцата, гравирани по нея. Дори от вътрешната страна - по нареждане на Майев. За да не забравя Елин, че тази кутия е изработена специално за нея дълго преди да се роди.

Но... докосваше хладния, груб метал с голи пръсти.

Каирн беше свалил железните ръкавици. Или бе забравил да ѝ ги сложи след последните си издевателства. След като ги беше държал над открития мангал, докато металът не се нажежи до червено около ръцете ѝ и тя не запищя...

Елин долепи длани до металния капак и натисна.

Строшената ръка, парчетата кост, стърчащи от кожата ѝ - нямаше и следа от тях.

Или изобщо не се беше случило. Макар че ѝ се бе сторило напълно реално.

Повече от другите спомени, които я притискаха, настояваха да ги припознае. Да ги приеме.

Елин натисна желязото с длани, напрягайки мускули.

Капакът дори не помръдна.

Опита отново. Това, че имаше сили да го прави, се дължеше на другите услуги, които лечителите на Майев предлагаха: поддържаха мускулите ѝ, за да не атрофират, докато лежеше в желязната кутия.

Сподавено скимтене отекна в тясното пространство. Предупреждение.

Елин свали ръце тъкмо когато ключалката изскърца и вратата се отвори със стон.

Стъпките на Каирн бяха по-забързани този път. Нервни.

- Облекчи се в коридора и изчакай до тази врата - подхвърли злобно на Фенрис.

Стъпките спряха и Елин се приготви. Разнесе се стържене на метал и в кутията ѝ се изля светлина от огън. Тя примигна, ала не помръдна.

Закачили бяха оковите ѝ за самата кутия. Научи го по не лекия начин.

Без да каже нищо, Каирн откопча веригите от металните стени.

Най-опасният момент за него - точно преди да я окове на олтара. Въпреки че ръцете и краката ѝ бяха вързани, не смееше да рискува.

И днес не рискува, нищо че не си даде труда да ѝ сложи железните ръкавици.

Сигурно се бяха разтопили в огъня на мангала заедно с кожата ѝ.

Каирн я вдигна, а на вратата тихомълком се появиха шепа стражи. По лицата им не се изписа възмущение, като видяха какво ѝ е причинявал.

Елин ги познаваше отпреди. От един окървавен плаж.

- Варик - обади се Каирн и един от стражите пристъпи напред.

Фенрис стоеше до него, висок като пони. Варик беше опрял меч в гърлото му.

Каирн хвана веригите ѝ и я дръпна към гърдите си, повеждайки я към стражите и вълка.