Дневници и нощници [calibre 1.22.0]

позорна творба. Докато слушах глупавите реплики и неискрените монолози, които съм

написал, ми идеше да потъна в земята от срам. Аз – талантливият копирайтър Уилям

Шекспир, авторът на гениалната реклама за дамски превръзки с крилца и на още по-

гениалния клип за бирата “Off-side” – да стигна дотам, че да пиша такива гнусни

халтури като “Ромео и Жулиета” и “Хамлет”! Какво падение! Какво поражение на

чистото изкуство пред пошлата комерсия!

Седях съкрушен зад сцената, плачех и бършех сополите си в една кулиса. Чаках

финала на пиесата, за да чуя заслужените освирквания на публиката, да се махна по-

бързо оттук и да кажа завинаги “сбогом” на театъра...

Ето я и последната завеса.

Салонът беше смълчан. Актьорите се подредиха за поклон. Стиснах зъби.

Истинският мъж трябва да понася хладнокръвно както славата, така и позора.

Завесата се вдигна и в салона настъпи истинска буря. Цялата публика стана на

крака и изригна като след гол на Кристиано Роналдо. Крещяха, викаха, сякаш току-що

са гледали най-великата пиеса в историята на театъра.

Не можех да повярвам. Хората напълно са откачили.

Шумът от овациите се увеличаваше и изведнъж всички се разкрещяха “Автора!

Автора!”. Изсулих се плахо зад кулисите и излязох на авансцената. Погледнах към

ложата. Кралицата плачеше...

Коктейлът след премиерата беше шумен и уморителен. Сър Тоби Джонсън

подскачаше около мен, щастлив като войник на уволнение. Отвреме-навреме ме

прегръщаше и ми шепнеше нещо в ухото, но беше толкова пиян, че нищо не му се

разбираше.

Гертруда също беше пияна и поддържаше “светски разговори” с колегите си от

туристическия бизнес.

Стотици хора се изредиха да ми стиснат ръката и да ми кажат, че съм написал

страхотна пиеса. Дойде и самата кралица.

– Мистър Шекспир, за мен е чест, че Обединеното кралство има талантлив

поданик като вас. Вие сте най-великият драматург, когото познавам.

Стоях мирно, усмихвах се глуповато и не знаех какво да кажа.

– Аз всъщност не съм драматург, Ваше величество. Аз съм рекламист. Пиша

пиеси ей така, между другото.

– Големият проблем на талантливите хора, мистър Шекспир, е, че не знаят в

какво им е силата. Моят приятелски съвет е да зарежете рекламата и да се посветите на

театъра. Британия има нужда от пиесите ви.

– Благодаря ви, Ваше Величество, ще помисля върху това.

Да зарежа рекламата, как не! Да ме прощава кралицата, но не бих могъл да си

представя живота си без сценариите за клипове, сторибордовете, кастингите за модели.

Цялото ми сърце е там...

Коктейлът приключи рано сутринта. Бях толкова уморен, че едва се държах на

краката си. Предложих на Гертруда да си хванем такси, но тя каза, че предпочита да

повървим пеша.

Вървяхме, взирахме се в черните води на Темза и мълчахме. Гертруда очевидно

не беше харесала пиесата, но се боеше да ми го каже, за да не ме обиди. Какво ще ме

обиди – аз също не си я харесвам.