Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Разбира се.

— Правилно ли държа двете кости? Така ли се свързват тези две кости в живота? - Гроун промени леко позицията на костите. - Така ли? Добре тогава, опитай се да ги разделиш с въображаемо джобно ножче. И от двете страни на ставата има два успоредни среза, нали? При това почти точно един срещу друг. - Постави внимателно двете кости върху дисекционната маса в позицията, посочена от Гроун. Краищата на двете кости се отделяха един от друг с около два сантиметра и по­ловина. - Покажи ми как са се получили тези два среза - про­дължи той. Като използва показалеца си като острие на нож, Гроун направи движение на срязване в една посока, после за­въртя ръка, направи същото движение в обратна посока и пог­ледна Бекер, опитвайки се да прецени реакцията му. - Чудес­но, но в случай че срезовете са само от едната страна. Те оба­че не са - заяви Бекер. - Има ги и от вътрешната страна на ставата. Направи сега тези срезове и от вътрешната страна на ставата.

Гроун взе молив и се опита да изпълни молбата на Бе­кер.

— Невъзможно е - предаде се той след малко. - Няма как да се осигури правилния ъгъл на среза. - Бекер раздели костите и ги задържа на около двайсетина сантиметра един от друг. Сега Гроун имитира срезовете с лекота. - Как?! - възк­ликна той. - Направил го е след разделяне на костите?!

Бекер сви рамене.

— Не знам достатъчно, за да потвърдя, но както изглеж­да няма да е зле да събера повече информация.

— Но защо ще го прави след това? - не мирясваше по­разеният Гроун.

— Кой знае? Някакъв вид ритуал вероятно. След извес­тно време всичко за тях се превръща в ритуал. Те издигат в култ или, по-точно казано, може би превръщат в свещено правило външния вид на жертвите си, начина, по който уми­рат - а защо не и начина, по който ги разфасоват? Може би тези успоредни срезове са някакъв вид символ - нещо като фетиш. Или може би той се опитва да остави подписа си вър­ху тях.

— За да го открием?

Бекер поклати глава.

— Смяташ, че измъченият от виновна съвест убиец ос­тавя след себе си бележка: „Хванете ме, преди да убия пак“? - отвърна той. - Заблуждаваш се. Повярвай ми, този тип убий­ци са истински щастливи в работата си. Когато убиват няко­го, вършат точно това, което искат, актът на убийство ги да­рява с много по-голямо вълнение и радост от всичко друго на света и в никакъв случай не искат да бъдат хванати. Искат да го вършат отново и отново, все по-често, по-бързо, по-скоро! Джони крие много резултатно тези скелети в продължение на шест години. Не изглежда като че ли иска да го хванем, нали? Когато в крайна сметка ги хващаме - него или независимо кой друг от тях, - то това става много повече в резултат на адски труд и обикновен сляп късмет, отколкото ни се иска да признаем.