Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

А тя крещя, задъхвайки се от гняв, раздирайки с ръце горещия въздух в палатката:

— Той беше обещал! Той беше обещал да ме пита!

Разкъса роклята и златната плитка и наряза с педантична ярост дрехите си на парчета. Гола, както в деня на раждането си, клекна върху постелята си. После, останала без сили в жегата, без да пролее и една сълза, изръмжа:

— Той вече не ми е баща. Никога вече няма да му имам доверие. Никога вече. Ваалшамин е с мен. Ваалшамин протяга ръка над Зиновия, а не над него. Никога няма да му простя.

Ашему повтори десет пъти същите банални фрази, същите възражения, които жените и майките казваха при тези обстоятелства. Нейният баща й желае само доброто. Нали щеше да стане царица? Най-красивата и най-високопоставена жена на изток от Рим. Кой може да очаква повече?

— Ти за глупачка ли ме вземаш? – отвърна Зиновия презрително. – Моят баща не желае доброто ми. Той желае злато и власт. Аз не означавам нищо, не съм нещо повече от камила за продан.

Ашему продължи да протестира с отвращение в сърцето, стараейки се в гласа й да звучи увереност, каквато не изпитваше. Нали точно така се случваха нещата между баща и дъщеря, между всички бащи и всички дъщери, и то от както свят светува? Да не би тя да иска да променя нещата? Зиновия беше отхвърлила тези неподходящи доводи с язвителна насмешка.

— Аз не съм дъщеря като другите. Той сам го казва често! Трябваше да ме попита. Можа да поиска от мен да ида да се правя на луда във водата! Беше обещал да ме попита! Той е просто един лъжец, един крадец. Ваалшамин не дава нищо на него, той дава на мен!

Ашему наговори още по-големи глупости. Абдонай само е обявил. Сватбата ще се състои едва в деня, когато й потече кръвта. Това няма да стане утре. След две, а може и повече години. Дотогава Зиновия ще има време да свикне с тази идея, ще види хубавата й страна.

Подигравателният смях на Зиновия я стресна.

Дъщерята на Абдонай се беше изправила на постелята си, разтворила широко ръце и изложила на показ голотата си, невинната си прелест на раждаща се жена.

— Бедна глупачке! Коя хубава страна? – подхвърли тя през сълзите, които вече не можеше да сдържи. – Не знаеш какво говориш. Отсега нататък моите дни и нощи ще вонят с миризмата на Оденат, дори преди да съм се доближила до него. Той е стар, стар, стар! Няма зъби, ноктите му са жълти, носът му е пълен с косми, той спи, докато яде! Той е стар, стар, стар! А аз, виж ме. Представи си лапите на този старец върху мен! О, да, сигурно ще свикна! Ще видя хубавата страна!

Този път Ашему наведе глава, без да отговори. Наложи й се да си прехапе устните, за да не види Зиновия, че те треперят. И за да я довърши, Зиновия се строполи върху едрите й гърди като птиче, както правеше някога като дете.