Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

— Непобедимият Бог Слънце прави предзнаменованията, а не Митра – подхвана отново Клавдия с по-уверен глас. – Майка никога не греши. Ти ще извървиш съдбата си. Така ще бъде.

Аврелиан въздъхна. Вече започваше да се отпуска от масажа на Клавдия. И, разбира се, нито тя, нито тяхната майка, някога биха се усъмнили в непонятните тайни на предзнаменованията.

— И какво казват тези предсказания? – попита той.

— Че ти ще станеш господарят на Рим. Август и Цезар!

От изненада той се обърна.

Очите на Клавдия блестяха в слабо осветения тепидариум. Туниката й се беше разтворила над потръпващите гърди, а навлажнената от парата тъкан прилепваше към извивките на корема и бедрата й и те изглеждаха по-неприлично, отколкото ако бяха голи. Тя се развесели от жадните му очи, притисна с ръка гърдите му, за да легне по гръб. Той не се противи много.

— Кое му е толкова изненадващото? Аз вече го знаех. Отдавна, доста преди предсказанията на майка ни.

Август и цезар! Мечти на майка. Мечти и мания на Клавдия.

С намаслените си длани тя нежно докосна члена му. Аврелиан се предаде на обзелото го замайване. На безумното желание, което присвиваше слабините му и го подтикваше към забранените ласки. За миг той повече от всичко на света пожела устните на Клавдия да докоснат плътта му, да усети ръката й върху члена си, който да потъне в нея, както той потъваше в очите й. Да я сграбчи, да я отнесе с широко разтворени бедра, да пие от връхчетата на гърдите й и да се опие от погледа й, докато тя умира от наслада под грубата му сила!

Той се задъха със затворени клепачи и изсъхнало гърло, като животно пред жертвоприношение. После се изправи и стисна китката на сестра си.

— Не.

Тя смръщи вежди. Лицето й изглеждаше странно от сдържаното желание. Грубо и детинско едновременно, и малко объркано. Тя прошепна:

— Защо? И ти го желаеш, колкото мен.

— Не.

— Вече сме го правили, и то неведнъж. Какво се е променило?

— Повече няма да го правим. Братът и сестрата не са любовници.

— Не бъди толкова глупав. Боговете са го правили. Никой не ги е осъдил.

Гласът й – разгорещен и властен, излизаше с ръмжене от устните й и сякаш идваше от сърцевината на земята. Аврелиан се изсмя. Той скочи от постелята и придърпа една кърпа около кръста си.

— Преди малко искаше да бъдеш сестрата на император, сега искаш да живееш като боговете!

Преди Клавдия да реагира, се чуха викове. Гласът на Аелкан даваше заповеди. Приглушеният шум от тежката врата на вилата, която се завърташе на бронзовите си панти, и тътенът от колела по плочите на двора се изгубиха в застоялия въздух на помещението.

Клавдия вече се беше съвзела.

— Майка се върна. Приготвих ти тога. Тя ще бъде щастлива да те види с нея на вечеря. Това се случва толкова рядко. И може би ще приемеше да чуеш от нейната уста онова, което отказваш да приемеш от моята?