![Царицата на Палмира [Златните вериги] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/4/caricata-na-palmira-zlatnite-verigi-download.jpg)
Царицата на Палмира [Златните вериги]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Златните вериги]». Краткое содержание книги:
— Кръвта не дойде, когато трябваше – измънка Улпия през сълзи. – После изведнъж прокървих толкова силно и за толкова дълго, че се уплаших да не се изпразня!
Клавдия наблюдаваше ласките, с които майка й обсипваше Улпия. Тя си спомни, че преди много време беше изпитала нужда от ръцете на Юлия Корделия, за да заличи също толкова опустошителна болка, като тази, която днес съсипваше нейната снаха. Болка, която тя също искаше едновременно да скрие и да разбули пред Аврелиан. Той, който беше източникът и балсамът на нейното страдание. Тогава майка й беше намерила помощта на боговете, за да изцери тази болка. Клавдия беше станала силна. И оттогава не се страхуваше да страда заради брат си.
— Нищо не помага – задъхваше се Улпия през риданията си. — Ходих да се моля на Церера, нашата богиня на плодовитостта, във всички храмове на Никополис. Нищо, нищо не помага. Нито билките, нито отварите. Нито…
Не смеейки да произнесе думата, тя не довърши изречението си. Клавдия се намеси:
— Съветвахме се с акушерките. Гъркини, сирийки и дори една египтянка. Те всички опитаха своите магии. Кръвотеченията се възобновиха. Затова реших, че трябва да те посетим, майко.
— Толкова много се срамувам – повтори жално Улпия. – Толкова много!
— Не бива – отвърна Юлия Корделия уверено. – Срамът няма да ти помогне. Ще те накара да бъдеш несправедлива към себе си.
— Боговете ме наказват – заинати се Улпия. – Аз съм грешна! В противен случай щях да бъда като всички жени.
— Ако си грешна, ти познаваш грешката си и можеш да я поправиш.
Улпия вдигна влажното си от сълзите лице към Клавдия. Погледна я настойчиво, сякаш очакваше от нея отговор. Устните на Клавдия останаха затворени. Улпия скри лицето си с ръце.
— О, само ако знаех кое е лошото…
Юлия Корделия хвана раменете й неочаквано грубо.
— Чуй ме, съпруга на моя син. Всяко нещо, което се случва на Аврелиан, става по волята на боговете, които го закрилят. От първия ден, в който той си пое въздух на този свят, Митра и Непобедимият Бог Слънце се заеха със съдбата му. Ти си негова съпруга. Ти нямаше да бъдеш, ако не беше такава волята им. Твоята кръв идва и си отива според онова, което те решат. Ако те не искат ти да носиш някой ден дете, трябва да им благодариш и да се подчиниш търпеливо на плановете им.
Улпия поклати глава.
— Аврелиан няма да има това търпение. Той ще бъде разочарован, аз ще предизвикам отвращение у него.
Юлия Корделия се засмя успокоително.
— Зле познаваш съпруга си, моето момиче. Няма по-верен човек от Аврелиан. Той никога няма да се раздели с онова, което е получил веднъж от любов.
Клавдия сведе очи, отгатвайки, че думите на майка й бяха адресирани също така и към нея.
— Ела – каза още Юлия Корделия, повеждайки Улпия към светлините, които Аелкан беше запалил в атриума. – Ти трябва да събереш сили и да си починеш. Утре в храма на Сирмиум, когато слънцето е в зенита си, ще те представя на Всемогъщото Велико Слънце.
≈ 8 ≈
СИСОГОДОН
Зиновия спа още два дни и две нощи. Притеснението вцепени целия лагер. Воините не смееха вече да погледнат към женските палатки, нито дори да произнесат името на Алат. Нурбел стоеше с наведена глава. За първи път в живота си той не знаеше как да се бие или как да ободри Всепрославения. В средата на втората нощ той дойде на свой ред да види Зиновия.
Влезе тихо. Съпругата му си почиваше точно както Нурбел му го беше описал: по гръб, със стегнати от широка превръзка гърди. Беше по-бледа, отколкото някога я беше виждал, с притворена уста, от която излизаше едва доловим дъх.
Той не каза нито дума, докато я съзерцаваше, но си помисли колко красива си оставаше Зиновия въпреки бледността, въпреки превръзката и блестящите от треската слепоочия. Красота, която никога не беше държал в ръцете си. Но която, отпусната от болестта, вдъхваше не толкова желание, колкото почтителна боязън.
Все така мълчалив, той се доближи до постелята, плъзна дланта си над лицето на любимата си съпруга, без да я докосне. Не смееше да я пипне, но искаше да усети топлината на този живот, който му беше станал толкова скъп.
Когато вече излизаше от палатката, Ашему, коленичейки със смирение, заговори:
— Твоята съпруга ще живее, Всепрославени!
Великият Оденат сведе очи към нея. Очи, в които нищо не можеше да се прочете.
— Зиновия ще се събуди – настоя Ашему. – Утре тя ще отвори очи, знам го.
Всепрославения не попита как, нито откъде дойката беше толкова сигурна. Той излезе от палатката и извика Дина при себе си. Когато тя дойде, той огледа внимателно нейното изтощено от будуванията лице, погали бузата й. Жест, подобен на онзи, който беше загатнал над лицето на Зиновия. Но този път докосна нежната кожа на младата конкубина.