Хюрем. Московската наложница

— Събуди се и не мърдай — сепна я шепотът на Тачам Ноян.

В коридора имаше хора. Смъртта отново дебнеше пред вратата. Чуха се неясни гласове — тези, които се промъкваха, стъпваха на пръсти, за да не ги усетят, но не можеха да заглушат шума от дрехите си. Тачам Ноян се притаи зад вратата. В мрака за миг проблясна сабята му. После Александра видя през полусвитите си очи как лъсна и познатата ѝ кама.

Докато вратата бавно се отваряше навътре, в сърцето на момичето сякаш забумтяха тъпани. На фона на мъждукащата светлина, която се процеждаше зад гърба им от пламъка на свещ, се очертаха два внушителни силуета, скрили главите си с качулки. Ноян дебнеше зад вратата. Двамата се прокраднаха тихомълком. Александра стисна здраво очи. Към тъпаните в сърцето ѝ се присъединиха тромпети и барабани. Защо варваринът се криеше зад вратата? Защо не изскочеше и не убиеше тия типове? Точно тогава разбра целта на мъжа. Използвайки нея за стръв, Тачам Ноян беше заложил смъртоносен капан на двамата неканени посетители.

Стъпвайки на пръсти, мъжете се приближаваха към нея. Александра забеляза, че носеха голяма завивка. Тъкмо когато щяха да я метнат отгоре ѝ, Тачам трясна гневно вратата и изскочи от мястото си със страховит вик:

— Жалки крадци!

Момичето не можа да разбере кое разклати по-силно стените — дали грохотът от затръшнатата врата, която се изтръгна от пантите си при удара, или гръмотевичният вик на Тачам. Докато огромната сабя на казаха посече главата на мъжа отдясно, камата му раздра гърба на другия от горе до долу. Мъжете се свлякоха сред фонтани от кръв. При избитата врата Александра забеляза трети силует.

— Зад теб! — изкрещя с всичка сила тя.

Тачам Ноян се завъртя на дясната си пета като светкавица, също както бе направил през онази първа нощ в пещерата. Със сабята си разсече корема на мъжа, който се бе втурнал към него. Всичко беше приключило само за миг. Остави трите тела там и повдигна Александра. Цялото лице на момичето беше изпръскано с кръвта на мъжете. Тачам я изми като сипа вода в шепата си от една счупена стомна. Натика кървавата кама в пояса и се втурна в коридора, държейки с едната си ръка сабята а с другата — Александра. Тя подтичваше подир него, за да не изостава.

Мъжът спря пред вратата до стълбите. В очите му отново гореше онзи дивашки блясък, както в нощта на отвличането. Блъсна вратата с рамо и я изтръгна. Отвратителна миризма ги лъхна в лицата. Мъжът дръпна момичето настрана и влезе вътре. Ханджията седеше в мръсното легло насред стаята и се тресеше от страх с широко отворени очи. Дебелата му противна жена се опитваше да докопа камата до себе си. С един плесник Тачам запрати тлъстата като шопар жена чак в другия край на стаята. После опря сабята си в гърлото на мъжа.

— Дължиш ми десет акчета, свиньо мръсна!

Александра можеше да забележи дори и от вратата, че лицето на ханджията е бяло като вар.