Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Жените гледаха с удивление как пеперудата, която се беше родила измежду дланите и пръстите на момичето, махаше с крила на стената.
— Вълк.
Сега на стената един гладен вълк отваряше муцуната си и мърдаше с уши.
— А това е поп Василий — изкиска се Александра.
На стената обикаляше сянка на поп с огромна шапка и дълга брада, стигаща до гърдите му. Дворецът се огласи от веселия смях на Александра. Той беше съпровождан от слисаните викове на султанката и Ай Вала хатун.
VI
— Не мога да повярвам! — извика Гюлдане султан.
Когато Александра каза, че Тачам Ноян бе поискал от момичето да извади стрелата от рамото му, жената бе обхваната от смесени чувства на изумление и ужас. Как беше възможно това? Едно невръстно дете не можеше да направи нещо толкова трудно и кърваво.
В онзи миг Александра бродираше цветя с различни ибришими по краищата на люляковия копринен плат, който беше стиснала в малките си длани и усукваше ту около единия, ту около другия си пръст. Бродерията беше само едно от нещата, които беше научила в Бахчесарай. Малко по малко беше започнала да говори и татарски. От друга страна, се учеше как седи и как говори една дворцова дама. Освен това взимаше уроци по уд[24] и канун[25] от една закръглена жена с голям корем. Когато жената дойдеше с уда в ръка, Александра трудно се сдържаше да не се разсмее. Все се чудеше чий търбух е по-голям — този на жената или на уда. Ако Нурбен калфа[26] я оставеше, Александра веднага щеше да опита да изсвири на уда онези прекрасни волжки народни песни или пък, дърпайки струните на кануна, щеше да подхване някоя от любовните мелодии, които младежите от селцето ѝ свиреха на балалайка. Обаче жената настояваше:
— Трябва да научиш тоналностите и тактовете, красавице.
Поне вечерите бяха само нейни. Няколко месеца след като започна уроците по музика, от стаята ѝ се разнесоха плахо изсвирени, но емоционални мелодии. С прекрасния си глас, който омагьосваше всички, Александра пееше уралски народни песни…
Ловците казаха на майка Катя — дъщеря ти не открихме,
вече ще текат сиротни на Волга водите.
Думайте ми, снежни планини, високи, ледени,
как ще цъфтят по земята без Дуня цветята.
— Как е могъл да поиска това от теб? — попита онази нощ Гюлдане султан.
В гласа ѝ се усещаха гняв, учудване, страх, дори желание да го накаже.
Въпросът изразяваше по-скоро изненада и Александра нямаше какво да отговори. Не можа да каже: „Ами че той нямаше друг изход“. Помисли си да обясни, че ако не го бе направила, той щеше да умре, обаче се отказа. И отговорът ѝ щеше да е толкова излишен, колкото и въпросът. Само повдигна рамене.
Двата дънера горяха с пращене в огнището и пламъците осветяваха стаята на снахата по-ярко от факлите и свещите. Ай Бала хатун също бродираше, но нейното ръкоделие беше в гергеф. Промушваше иглата през плата с умелите си пръсти, издърпваше конеца докрай и всеки път повтаряше същото движение и от обратната страна. Без да отделя поглед от работата си, каза:
— Поиска от теб да извадиш стрелата, която беше в рамото му, така ли?
— Така.
— И ти не можа.
— Напротив.
— Какво?! Та ти нямаш достатъчно сила, че да издърпаш стрелата от месото!
— Извадих я — отвърна момичето с решителен глас и додаде тихо: — И той ми помогна.
Лицата на жените отново се бяха изопнали от ужас.
— Каза ми и двамата да държим стрелата, да я дърпам много бавно, само да не мърдам ръката си наляво и надясно, да я извадя полека, както е. Помръднела ли съм стрелата, краят ѝ щял да остане вътре. Веднъж счупи ли се, вече няма спасение, предупреди ме той строго.
Александра трепереше, докато изживяваше отново онзи миг. Султанката гледаше замислено момичето.
— Добре де, детето ми, изобщо ли не ти хрумна да счупиш края на стрелата, докато я издърпваш?
— Хрумна ми — отговори Александра спокойно.
Снахата отново се намеси, без да отделя поглед от гергефа:
— И защо не го направи?
— Тогава и двамата щяхме да умрем.
Спомни си с ужас вълчия вой, който стигаше до пещерата, в която се бяха подслонили.
— Навън беше стегнал студ, имаше сняг и вълци. Може би и мечки. Огромни гладни мечки.
— Ти си толкова крехка. Как изобщо намери сила?
Сила ли? Вярно, как беше издърпала стрелата от плътта, в която се бе забила?
Пред очите ѝ се появи болезнено изкривеното лице на Тачам Ноян, от което се лееше пот. В ушите ѝ прокънтя гласът му, който извика:
24
Струнен музикален инструмент. Предшественик е на европейската лютия (бел, пр.).
25
Арабски струнен инструмент с трапецовидна форма, произхождащ от старата египетска арфа (бел, пр.).
26
Втората степен при усвояването на един занаят от ученик. Общо степените на сръчност и умение в един занаят са три — чирак, калфа и майстор (бел, пр.).