Хюрем. Московската наложница

— Дойдоха подправки от Индия и Китай.

Пред една шатра, извивайки заоблените си телеса, танцуваше жена, която поклащаше гърдите си, толкова големи, каквито Александра дотогава не беше виждала. Очевидно и Мерзука не можа да повярва на очите си. С широко отворена уста тя не отделяше поглед от гърдите на жената. С крайчеца на окото си Александра проследи Тачам Ноян. Безстрашният конник от планините и степите се опитваше да прикрие интереса си, обаче трябваше да си сляп, за да не видиш, че се беше отдал на мечти, гледайки едрите гърди на жената. Двете момичета се сръчкаха едно друго и се изкискаха.

Заливайки се от смях, изтичаха пред друга шатра. Ноян с нежелание се откъсна от приятните фантазии, в които се беше отнесъл, докато наблюдаваше едрогърдата жена, и изтича подире им.

Тук полугол мъж всяваше страх сред зяпачите с виковете си:

— Вижте чудовищата!

На голямото платно, опънато пред шатрата, имаше картини на животни. Една от тях изобразяваше дива свиня, която гледаше навалицата, а от двете страни на сплесканата ѝ зурла стърчаха два страховити зъба. Това обаче не беше нищо в сравнение с останалите чудновати животни! Александра не беше виждала такива досега. Едното беше много, ама много голямо. Имаше огромни уши. А за носа му да не говорим! Беше провиснал до земята. От двете страни на този странен нос имаше два зъба, дълги като рога, извити, остри и светли. Другото гигантско животно вероятно беше котка. Гъста грива беше покрила врата му. Имаше и един страшно голям гущер.

Като видя, че двете момичета гледаха картините като омагьосани, Тачам Ноян бутна в ръката на мъжа няколко гроша и ги вкара в шатрата. Александра не беше предполагала, че на земята може да съществува толкова отвратителна миризма. Докато напредваха бързо, запушили носовете си, слонът протегна хобот към тях, сякаш искаше нещо. А пък лъвът, като ги гледаше с гладни очи, раззина пастта си, колкото можеше. Щом видя двата остри зъба отпред, напомнящи ѝ за камата, Александра се хвана здраво за Мерзука и забърза крачките си. Крокодилът се беше излегнал и не мърдаше. Дали не беше умрял? Боже, колко страшен и грамаден изглеждаше! От двете страни на дългата му огромна уста се подаваха острите му зъби.

Изскочиха слисани извън шатрата. И тримата вдишаха дълбоко чистия въздух.

Ако не бяха видели мъжа, който малко по-нататък караше една маймуна да прави номера, все още щяха да се душат един друг и да се питат:

— Дали миризмата на зверовете се е пропила в дрехите ни?

Разбутвайки тълпата, която се беше струпала около дресьора на маймуната, Тачам Ноян направи място за момичетата. Самият той скръсти ръце пред гърдите си и застана до тях. Няколко души, които нищо не можеха да видят, защото тялото на мъжа се възправяше пред погледите им като крепостна стена, се развикаха:

— Хей, я се дръпни!

Но щом Тачам се обърна и ги изгледа с очи, хвърлящи мълнии към тях, хората се свиха и замълчаха.

Колко смешна беше маймунката! Хвърляше се, подскачаше и се люлееше върху въжето, което собственикът ѝ беше опънал между два високи стълба. Скачаше върху раменете на зрителите, които даваха по някой грош на дресьора ѝ. Тълпата избухна в смях, когато животинката грабна шапката на едно дете и избяга. Чак след като платиха още един грош, маймуната хвърли пред детето шапката. Последният ѝ номер беше да открадне торбата с парите, които дресьорът беше събрал от зрителите. Когато се шмугнаха в малката шатра — първо маймунката, а след нея собственикът ѝ, крещейки: „Парите ми! Парите ми!“, — тълпата се разлюля от бурни аплодисменти.