Хюрем. Московската наложница

Александра се превръщаше от дете в млада девойка. Първо започнаха да напъпват гърдите ѝ. Засрами се, притесни се. Дори се опита да ги скрие, но не можа. И се отказа.

Първия път, когато видя кръвта между краката си, се побърка. Ужасно изплашена, изтича при Мерзука.

— Аз умирам — започна да хълца. — Тичай, намери лекар. Кажи на султанката.

Противно на очакванията ѝ, Мерзука изобщо не се притесни.

— Чакай, лудетино. Какво е станало, кажи най-после!

Щом Александра разказа, очите на татарското момиче, които и бездруго приличаха на цепки, съвсем изчезнаха от смях.

— Ах, Бог да те благослови — извика тя и прегърна Александра. — Какво ти умиране?! Станала си жена.

Първа разбра новината от Мерзука Ай Бала хатун и веднага изтича при свекърва си.

— Александра има цикъл.

Остарялата Гюлдане султан решеше оределите си бели коси с гребена от слонова кост, подарък от съпруга ѝ. По лицето ѝ първо се разля щастливо изражение, а после премина сянка като облак.

— Сега задачата ни става още по-трудна — каза с треперещ глас и хвана двете ръце на снаха си. — Аз днес съм тук, утре ме няма. Гостуването ми на земята приключва. Да знаеш, че и от отвъдното ще те гледам. Момичето пораства и се разхубавява с всеки изминал ден. Защити го. Пази го дори и от моя син, съпругът ти. Повереното ми от Бог сега вече е дълг на твоите плещи, Ай Бала. Не ме разочаровай.

Жената дълго гледа в очите на свекърва си. Очи, видели осемдесет зими.

— Майко — промърмори тихо накрая. — Има ли нещо, което знаеш или си чула, че ме караш да пазя Александра от мъжа си?

— Бащата на Мехмед Герай хан винаги е бил честен. И аз също. Научих на честност и сина си, и дъщеря си Айше, която отиде като наложница при османския хан Селим. Съпругът ти не вижда друга жена освен теб и друг враг освен московския принц Иван, който си мисли, че се е спасил от сянката на Златната орда.

Тези думи успокоиха снаха ѝ.

— Обаче Александра е по-различна — продължи възрастната жена. — И двете знаем, че момичето е преживяло големи страдания. Станало е свидетел на повече нещастия, отколкото е видяла стара жена като мен. Преживяното е закалило волята на мъничето и е изстудило сърцето му. То е тук вече три години. Чувства се добре и спокойно. След страховете, които е преживяла по пещерите, по бърлогите и по стаите на хановете, където вратите се отварят с един удар на рамото, тук Александра е в безопасност. Няма го и страха да не остане гладна. Постави се на нейното място. Би ли искала да изгубиш, каквото притежаваш сега, и да се върнеш в онези дни?

Ай Бала поклати глава, сякаш искаше да каже: „Не бих“.