Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Съдържателката, която ме бе намерила щедър, ни поднесе печен дивеч и риба, а нейната руса дъщеричка ни прислужваше на масата. Тя също така съблече моята приятелка, след като се качихме горе, за да се отдадем на насладите на нашия скорошен брак.
Когато останахме сами, моята приятелка ме попита какви са тези сто цехини, които брат й трябваше да ми донесе, и аз й разказах какво се е случило между нас.
— Моля те сърдечно, мили — извика тя, — за в бъдеще отказвай му абсолютно всичко, нещастникът е така отрупан с дългове, че накрая ще завлече и теб със себе си в бездната, към която отива безвъзвратно.
Този път нашите чувства ни се сториха по-солидни, ние ги изпитвахме по-дълбоко, така да се каже с разум и обмисляне.
— Ах, любими — извика тя, — направи възможното, за да стана майка, защото тогава баща ми няма да може да изтъкне предлога, че съм много млада, за да се омъжа.
Само с голяма мъка можах да й поясня, че изпълнението на това желание — макар че и аз го споделях, не зависеше само от нас, но при нашите телосложения е вероятно рано или късно то да се осъществи.
След като бяхме работили с всички сили за изпълнението на това велико дело, прекарахме няколко часа в превъзходен дълбок сън. Веднага след събуждането си поисках да ни донесат свещи и кафе, след това се заехме отново с работа, с надеждата да предизвикаме едновременно изливане, което щеше да осигури щастието ни. Всред най-сладките любовни игри ни изненада ранната заран и ние побързахме да се завърнем във Венеция, за да избегнем любопитните погледи.
В петък повторихме излета. Но колкото и голямо удоволствие да изпитвам днес, спомняйки си за щастливите мигове, все пак ще спестя на читателя едно описание на нашите нови наслади. Искам само да спомена, че на раздяла приятелката ми и аз определихме нашия празник в градината за следния понеделник, последният ден на карнавалната свобода. Само смъртта би могла да ме възпре да не отида точно на срещата, защото това може би щеше да е последният ден на нашите любовни наслади.
След като в понеделник сутринта П. Ч. потвърди още веднъж деня и часа, отидох на уреченото време. Първият час измина бързо в очакване въпреки нетърпението ми, но вторият беше с потискаща бавност. Въпреки това, очаквах още един трети, четвърти час, но тя не дойде. Намирах се в такова душевно състояние, че си представях най-ужасното нещастие. Ако Ч.Ч. не би могла да излезе, то би трябвало да дойде поне нейният брат, за да ми каже. Разбира се, възможно беше да го е възпрепятствувала някоя непреодолима пречка. Да я потърся сам в къщата й ми бе невъзможно, не можех дори заради това, че можехме да се разминем по пътя. Най-сетне в момента, когато църковните камбани забиха английския поздрав, при мен дойде само Ч.Ч. маскирана.
— Знаех положително — каза тя, — че ще бъдеш тук. Затова оставих майка ми да си приказва. И ето ме тук. Ти сигурно си полумъртъв от глад. Брат ми не се е мяркал целия ден. Сега бързо в нашата градина, защото и аз съм гладна. След това любовта ще ни утеши за всичко, което изтърпяхме днес!
Всичко това тя каза, без да ми даде време да кажа нито една дума. Впрочем нямах за какво да питам, тръгнахме и взехме една гондола, за да отплуваме към нашата градина. Вееше ужасен вятър, един вид вихрушка и понеже гондолата имаше само един гребец, ние наистина се намирахме в опасност. Ч.Ч. нямаше понятие за това и се шегуваше. Но движенията, които правеше, застрашаваха лодкаря и ако той паднеше във водата, нищо не би могло да ни спаси и вместо насладата, която търсехме, бихме намерили смъртта.
Казах й да стои спокойно, но от страх да не я изплаша, не се осмелявах да й кажа нищо за опасността, която ни заплашваше. Баркаролът нямаше нужда да взима под внимание същите съображения и ни извика със страховит глас, че и тримата ще бъдем изгубени, ако не седим съвсем неподвижно. Тази заплаха подействува и ние пристигнахме невредими до целта. Платих богато на лодкаря и той се засмя от радост, когато видя парите, които опасността му бе донесла.
Прекарахме в нашето казино шест блажени часа, по време на които извършихме безброй любовни геройства, този път не стана въпрос за спане. Само една мисъл смущаваше нашата радост, маскарадът бе минал и не знаехме как бихме направили възможни за в бъдеще нови любовни срещи. Уговорихме се да посетя брат й в сряда преди обяд и тя да се яви тогава както обикновено.
Сбогувахме се с добрата жена, която ни изрази своето най-голямо съжаление, че няма да ни види повече и ни пожела много щастие и успех. След това заведох благополучно приятелката си до нейната врата и си отидох вкъщи.