Съдбовният кораб [bg]

И все пак, когато го пусна, в очите на Брашън имаше сянка. Беше твърде проницателен. Взря се въпросително в лицето ѝ. Тя сви леко рамене. Сега не беше подходящото време да му каже. Почуди се дали някога щеше да има подходящо време да му разкаже всичко.

Той вероятно си мислеше, че сменя темата.

— Защо не идем отпред и не уверим Парагон, че си на борда и си добре?

— Парагон знае. Ако не беше той, нямаше да е така — отвърна тя. Шокът от гледката на очите му, когато я беше хванал, все още не беше я напуснал. Очите на Кенит. Почти се беше посрамила, когато едва не беше изкрещяла, щом големите ръце на кораба се бяха сключили около нея. Знаеше, че Парагон го бе усетил. Не беше спрял, а бързо я беше предал в обятията на Брашън. Тя отговори на обърканото мълчание на Брашън:

— Ще го видя и ще говоря с него в някой спокоен момент, Брашън. Още не. — Тя направи наченки на усилие. — Кенит вече е част от него. Нали така?

Той се опита да ѝ го обясни:

— Кенит беше Лъдчънс. Знаеше ли?

— Не — каза бавно. Кенит беше продукт на бингтаунски Търговец? Това я отврати.

Брашън ѝ даде няколко мига да го осмисли, преди да добави:

— От Заграба насам подозирахме, че Парагон е бил легендарният кораб на Игрот. Бингтаун винаги е отричал, че пиратът може да има жив кораб. Но е било така — корабът е бил Парагон. А Кенит е бил заложник, чрез който да държи кораба в подчинение.

— В името на Са… — Вече всичко си идваше на мястото. Умът ѝ се мъчеше да схване всичко. — Значи Кенит си е дошъл у дома, да умре на палубата си. Да стане едно с кораба си. — Лека тръпка на ужас пробяга по гръбнака ѝ.