![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Мислиш ли, че би могъл… ами, да ми дадеш някакво комюнике за всичко това?
— О, Джефри. О, Божичко — Това е Сами Хилбърт-Спаес, който се е върнал от съзерцанието на лудориите в банята, клати глава, опулените му левантински очи продължават да гледат право надолу край носа му — Джефри, докато получиш някаква сводка, цялата работа вече ще е напълно променена. Ние можем да ги съкратим по твое желание, но така ще изгубиш толкова много детайли и компоненти, че просто няма да си заслужава усилието, вярвай ми. А сега се огледай, Джефри. Огледай се внимателно и виж кой е тук.
Пирата с удивление открива, че сър Стивън Додсън-Трък явно е в отлична форма и по-стегнат на вид от когато и да е. Човекът е в състояние на активен покой, като добър самурай, и всеки път, когато влиза в битка с Тях, най-искрено очаква да загине, без предчувствия, страхове или угризения на съвестта. Промяната е удивителна. Пирата започва да се надява на нещо по-добро и за себе си.
— Кога се поправихте и променихте — Той знае, че сър Стивън няма да се обиди от въпроса. — Как стана това?
— О, не, нима ще позволиш на този човек да те изиграе? — Кой, за Бога, е този тип, с мазен перчем сресан високо колкото лицето му, през което прозира изкованата очукана душа на боец що не само е приклякал и правел ловки ескиважи, за да избягва ударите, но и мъчително е размишлявал през целия процес на снижаване. Това е Джеремая („Милосърдния“) Еванс, известен професионален политически доносник от Пемброук. — Не-е-е, нашият Стиви не е готов за светец, все още не е напълно готов, нали, скъпи ми друже? — Шляпа го, закачливо, приятелски пошляпвания по бузата. — А? А? А?
— Не и след като са ме събрали с хора като вас — троснато отвръща рицарят. Обаче не е лесно да бъде определено кой кого провокира действително, защото сега Милосърдния Еванс подхваща песен, а той е ужасен певец, същински позор за своя народ, наистина…
Не знам дали ще ми хареса тук — Пирата се оглежда нервно, обхванат от неприятно подозрение.
Срамът е най-лошата част — казва му сър Стивън. — Справянето със срама. После следващата ти крачка. Е, аз говоря тъй, все едно че съм многоопитен специалист, но в действителност съм стигнал само дотук благодарение на срама. Понастоящем съм включен в обучителен курс „Същност на Свободата“, и ми е любопитно действително ли някои мои действия са наистина мои, или аз винаги правя това, които Те искат от мен да правя… без значение в какво вярвам, нали разбираш… беше ми възложено да размишлявам по старата задача „Радиоуправление имплантирано по рождение в главата“, един вид коан1057, предполагам. Задачата просто ме довежда до клинична лудост. Склонен съм да мисля, че именно това е целта. А кой знае какво ще последва? Мили Боже! Разбира се, няма да мога да го изясня, преди да съм се справил с тази… Не бих искал да те обезкуражавам още в началото…
Не, не, любопитно ми беше нещо друго… цялата ваша компания, сега моя Група ли става или нещо такова? Тук ли съм назначен?
Да. Започваш ли да проумяваш защо?
Боя се, че да. — Освен всичко друго, в края на краищата това са хора, които се убиват един друг и Пирата винаги е бил един от тях. — Разчитах на… глупаво е, обаче хранех надеждата за мъничко снизхождение… но аз бях в денонощното кино на ъгъла от Голахо Мюз, пресечката с другата улица, дето невинаги се забелязва, защото върви под такъв странен ъгъл… трябваше да мина един лош период, отровно, металическо време… вонеше толкова на кисело, като прегорена марихуана… исках само да намеря място, където да поседя малко и не ги интересува кой си в действителност, какво ядеш или колко дълго или с кого спиш… с кого се срещаш…
Нищо страшно, Прентис, не се тормози — това е Сен-Жуст Гросаут, наричан от другите „Сам-Жулил“, когато искат да го надвикат, защото тук често избухват разправии, за чието умиротворяване помага единствено дребното хулиганство.
1056
Килкени е бедно графство в югозападна Ирландия. Кю е аристократичен район в югозападната част от Лондон, където се намира Кралската ботаническа градина. — Б.пр.
1057
Кратък разказ, парадоксален анекдот, неразрешима загадка или въпрос, поставен от учител, които често звучат напълно безсмислено и абсурдно. Използва се в дзенбудизма, за да покаже нагледно непълнотата на логическите разсъждения, да предизвика съмнение във всичко, да накара човек да отвори своето съзнание и доверявайки се на интуицията, да допусне нови възможности, които от гледна точка на логиката са немислими, и да донесе просветление. Класически коан е „Какъв звук издава сама пляскаща ръка?“. — Б.пр.