Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Басейнът беше широк почти двайсетина метра и в средата му се намираше приведено същество — толкова чуждо и странно, че Ерик не можа да го определи. Той махна на другите след себе си и отново зяпна надолу. Останалата част от отряда излезе от тунела и се нареди по каменния ръб. Ерик усети болка в рамото и откри, че Калис го стиска силно.
— Капитане? — пошепна Ерик.
— Съжалявам — примигна Калис и го пусна.
Ерик също беше смаян, но още повече го изненада потресът на капитана.
Създанието в басейна беше високо пет-шест метра и имаше големи кожени крила. Кожата му беше блестящо черна, а очите — изумруденозелени. То разделяше вниманието си между поглъщането на останалите яйца в басейна — измъкваше малките пантатийски създания отвътре и ги поглъщаше цели, като същевременно се сражаваше с оцелелите защитници на люпилнята. Главата на съществото напомняше конска, но имаше и дълги извити рога като на коза. Всяка от лапите му — приличаха на човешки ръце — завършваше с пет пръста с дълги изкривени нокти на хищна птица.
— Какво е това? — попита дьо Лунвил.
— Мантреко — каза Гневливия. — Вие го наричате демон, предполагам. То е от друга реалност. — Той се обърна към Миранда и попита: — Знаеше ли какво е това?
— Не. Мислех, че сме изправени пред съвсем друго нещо.
— Как се е озовал тук? — попита Гневливия. — Печатите между този свят и Петия кръг са непипнати от столетия. Ако едно от тези същества е минало по Пътя на световете, щяхме да знаем.
— Очевидно не е минало по Пътя на световете — каза Миранда, като внимателно го наблюдаваше. После допълни: — Сега знаем къде са пантатийските магьосници.
Внезапно оглушителен писък изпълни огромната зала и съществото изкрещя от болка. То се обърна и видя група змиехора, които редяха заклинания.
— Натам! — каза Калис и посочи на Ерик отвор на тунел, разположен на около шест-седем метра по-ниско от скалния ръб, чак от другата страна на битката.
— Какво?
— Там трябва да отидем.
— Луд ли си? — попита Ерик, преди да осъзнае на кого говори.
— За нещастие не — каза Калис и се обърна към Боби. — Тръгвайте с хората по корниза към входа на онзи тунел и спуснете въже. Гледайте да не привличате внимание. Не бих искал да си имаме работа с нито една от страните в това сражение, ако можем да избегнем това.
Дьо Лунвил даде сигнал и Ерик поведе колоната, като гледаше да се движи плътно покрай каменната стена, така че когато извървя почти една обиколка по издигащия се нагоре каменен ръб, вече виждаше само главата на съществото, което се извиваше, размахваше крайници и се опитваше да се освободи от магическите удари и енергийни заряди. На два пъти вълни от страшна изпепеляваща горещина се надигаха от битката долу и веднъж бе почти ослепен от избухването на светлина и трябваше да примигва, докато възвърне нормалното си зрение.
Стигна мястото, където се виждаше входът на другия тунел, както бе наредил Калис, и приклекна, та човекът зад него да може да извади въжето от раницата му. Не виждаше нищо, за което да може да закачи въжето, така че го омота около себе си и кимна на следващия воин да се спуска надолу.
Всеки изпълняваше заповедите, без да мисли или да се колебае. Наблизо застанаха двама души с арбалети, насочени към пантатийските магьосници и към демона, но и двете страни бяха напълно заети с продължаващата битка.
След като и десетият човек се спусна по въжето, Калис се приближи и попита:
— Как се справяш?
— Ръцете ме болят малко, но съм наред — отвърна Ерик.
— Дай на мен — каза капитанът и хвана въжето с една ръка. Ерик отново бе поразен колко по-силен е капитанът, отколкото изглежда.
Още хора се спускаха по въжето и потъваха в отвора на тунела долу. Ерик не беше сигурен, но изглежда, борбата се накланяше в полза на демона. Всеки път, когато пантатийските жреци нападаха, съществото им отвръщаше, като че ли бе станало още по-силно. Магьосниците определено изглеждаха изтощени, доколкото Ерик можеше да преценява тези неща.
Миранда се спусна по въжето и Калис каза:
— Ерик, ти си следващият.
Ерик се подчини и бе последван от дьо Лунвил. После въжето падна. Калис скочи от почти шестметровата височина и стъпи леко на каменния под, все едно че бе скочил от половин метър. Откри отряда си, прикрит в тунела, с гърбове до стената, избърза напред, стигна началото на колоната и тихо заповяда: