Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— На каква цена? — погледна го Ру.
— За купуване или за продан?
Тримата мъже се засмяха и след момент Кроули се присъедини към тях.
— Добре — каза Кроули, — ще ви съобщя цената. — Извади перо и надраска общата сума, после побутна листа към Ру.
Ру вдигна пергамента, видя смешно високата цифра и поклати глава. Взе перото, задраска цифрата, написа друга и върна пергамента на Брандън Кроули.
— Това е грабеж! — възкликна той, като погледна новата сума.
— Тогава ще приема първата сума, която ми предложиш, за да ми изкупиш дяловете — каза Ру.
— Хвана те натясно, Брандън — засмя се Мастерсън.
— Ще се спра на средноаритметичната сума между тези две — въздъхна Кроули.
— Съгласен! — каза Ру, защото именно това бе очаквал от него. После се обърна към Хюм и Мастерсън и допълни: — Господа, вие сте свидетели.
Бързо се споразумяха по прехвърлянето на собствеността и преди някой да разбере, Мастерсън вече беше поръчал от специалните си резерви най-фин и скъп коняк. След събитията от последните два дни Ру беше емоционално и физически изстискан и единствената чашка коняк го напи така, както не се бе напивал никога.
С труд слезе долу и откри, че Дънкан го чака при вратата.
— Луис каза да ти предам, че златото е отишло там, където трябва, и че всичко е наред. — Той се усмихна.
Ру също се ухили.
— Ти си ми толкова добър приятел, колкото си ми и братовчед, Дънкан. — Съвсем неочаквано го прегърна. — Пропуснал съм да ти го кажа.
— Напи ли се? — разсмя се Дънкан.
— Да — кимна Ру. — А ти говориш със собственика на търговска и холдингова компания „Горчиво море“. — Той махна на каретата си да се приближи. — Мисля, че това ме прави един от най-богатите хора в Крондор, Дънкан.
— Добре, щом казваш — продължи да се смее братовчед му.
Каретата приближи входа. Дънкан отвори вратата и помогна на Ру да се качи.
— Накъде, сър? — попита кочияшът.
Ру се наведе през вратата и каза:
— Дънкан, моля те за една услуга. Трябваше довечера да съм на вечеря със Силвия Истърбрук, но просто съм много изтощен. Ще ми окажеш ли тази дружеска услуга да й поднесеш извиненията ми?
— Мисля, че ще го уредя — ухили се Дънкан.
— Ти си ми добър приятел, Дънкан. Казах ли ти това?
— Да — отвърна братовчед му със смях. Затвори вратата на каретата и рече: — Хайде отивай си вкъщи.
Каретата с тракане се отдалечи, а Дънкан яхна коня си и препусна към имението на Истърбрукови. След един квартал свърна към малката къща, която сега споделяше с една проститутка — бе я срещнал на пристанището, след като Луис се изнесе.
Откри, че жената най-спокойно си проспива деня, и безцеремонно дръпна завивките от нея. Тя промърмори нещо, събуди се и попита:
— Какво има?
Той погледна за момент голото й тяло, после се наведе и вдигна дрехите й от пода.
— Взимай си нещата и се махай!
— Какво? — запита все още сънената жена.
— Казах, махай се оттук! — викна й той. И за да потвърди думите си, я зашлеви през лицето. — Трябва да се изкъпя. Да те няма, докато свърша в банята.
Остави стреснатата, плачеща жена в леглото и отиде в дъното на хола, където близо до малка печка имаше вана. Сгря вода и разгледа лицето си в полираното метално огледало. Потри с ръце брадичката си и реши, че се нуждае от едно бръснене. Наточи бръснача и запя под нос неизвестна мелодия, докато в съседната стая курвата, чието име не можеше да си спомни, събираше нещата си и тихо го кълнеше.
В тунелите ехтяха писъци. Ерик, Калис и останалите от отряда се придвижваха по възможно най-предпазливия начин. Отпред се виждаше ярка светлина — очевидно сражението се водеше там. За миг звуците от битката спряха, после отново се разнесе звън на стомана и крясъци. Съскащите писъци на пантатийците се смесваха с това, което Ерик разпозна като бойни викове на сааурците. Освен това се чуваше и особено гърлено свистене, каращо косата на човек да настръхне.
Въпреки оглушителните звуци Ерик използваше сигнали с ръце, защото все пак някой можеше да ги чуе. До Ерик пристъпи Реналдо и двамата внимателно се придвижиха напред, за да видят какво става.
Пред тях се откри огромна пещера, по-голяма от всяка друга, срещана досега, нещо подобно на грамадния кръгъл кладенец, който бяха използвали, за да проникнат в недрата на планината. Таванът се издигаше толкова високо, че Ерик просто не можеше да добие представа къде точно свършва залата.
Посрещна ги сцена на отчаян ужас. Най-големият полог пантатийски яйца, който бяха виждали досега, се намираше в огромен басейн кипяща вода. Ерик бързо схвана подробностите. По скалите към басейна се спускаше обилен поток и сержантът прецени, че това е студена вода, защото иначе яйцата биха се сварили. Ледената струя, падаща отгоре, и горещата вода долу образуваха смес, достатъчно благоприятна за излюпването на яйцата.