Спомен за светлина

Олвер крачеше изгърбен под вързопа стрели. Беше настоял наистина да тежат. Какво щеше да стане, ако някой от хората на Сянката погледнеше стоките и видеше, че вързопът му е натъпкан с лек плат в средата?

Нямаше нужда Сетале и Файле да поглеждат към него все едно всеки момент ще падне. Вързопът не беше _чак толкова_ тежък. Разбира се, това нямаше да го спре да открадне малко съчувствие от Сетале, щом се върнеха. Трябваше да се упражнява да прави такива неща, иначе щеше да я закъса с жените като Мат.

Колоната им продължи напред към снабдителната станция в Изпепелените земи и по едно време той си призна, че няма да има нищо против, ако товарът е _малко_ по-лек. Не защото се уморяваше. Как щеше да се бие, ако се наложеше? Трябваше бързо да смъкне товара, а май не беше от товарите, които позволяват на човек да направи _каквото и да е_ бързо.

Сива прах беше полепнала по ходилата му. Нямаше обувки, а и от дрехите му нямаше да се получат хубави дрипи. По-рано Файле и Бандата бяха нападнали някакъв жалък керван, който се тътреше към снабдителната станция на Сянката. Не беше кой знае какъв бой - само трима Мраколюбци и една мазна търговка, които водеха синджир капнали от умора прегладнели пленници.

Много от стоките им бяха със знака на Кандор, червения кон. Всъщност и много от пленниците се оказаха кандорци. Файле им беше предложила свобода и ги отпрати на юг, но само половината бяха заминали. Останалите настояха да се присъединят към тях и да продължат към Последната битка, въпреки че Олвер беше виждал улични просяци с повече плът по тях, отколкото тези нещастници. Все пак бяха помогнали колоната на Файле да изглежда правдоподобно.

Това беше важно. Олвер вдигна глава и погледна напред. Наближаваха базата. Пътеката бе осветена от запалени факли. Няколко от ония айилци с червените була стояха отстрани и проследиха с очи преминаващата колона. Олвер отново наведе глава, за да не видят омразата му. Не беше знаел досега, че не може да се вярва на айилците.

Двама пазачи - не айилци, а пак от ония Мраколюбци - извикаха на колоната да спре. Аравайн тръгна напред, облечена в дрехите на търговката, която бяха убили. Файле очевидно беше салдейка и бяха решили, че твърде много ще изпъква, ако играе ролята на търговката Мраколюбка.

- Къде ви е охраната? - попита войникът. - Това е курсът на Лифа, нали?

- Ония глупаци - рече Аравайн и плю настрани. Олвер прикри усмивката си. Лицето й напълно се промени. Знаеше как да изиграе ролята. - Мъртви са! Казах им да не се шляят в тъмното. Не знам какво ги уби, но ги намерихме в края на лагера, подпухнали, кожата им почерняла. - Изглеждаше готова да повърне. - Мисля, че нещо беше снесло яйца в стомасите им. Не искахме да разберем какво се мъти.