Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— И за да се забавлявате добре, майчице, — казах й аз, — ето ви още две цехини, оставете дъщеря си добре да се наслаждава.
Добрата жена беше съвсем слисана от щедростта на нейните гости, тя изтича при дъщеря си, а ние се поздравихме, че по такъв начин се бяхме принудили да легнем отново в леглото.
Съдържателката се върна с дъщеря си, една красива и много апетитна блондинка, която искаше непременно да целуне ръка на благодетелите си.
— Тя ще тръгне веднага със своя възлюбен — каза ни майката — той е долу, но няма да ги пусна сами, защото той е един обесник, ще отида с тях!
— Хубаво, добра жено, но когато се върнете, накарайте гондолата, която ще ви доведе, да чака, ние ще я използуваме, за да се върнем във Венеция.
— Какво? Вие искате да останете тук, докато се върнем?
— Да. Днес ние се оженихме.
— Днес! Бог да ви благослови!
Когато след това пристъпи към леглото, за да го оправи, тя видя почетните доказателства за девствеността на моята съпруга. В изблик на радост тя дойде при моята скъпа Ч.Ч. и я прегърна, след това започна да държи реч на своята дъщеря, като й показваше кървавите следи, които според твърдението й, правели неизмерима чест на всяка новобрачна.
— Това са почтени знаци — извика тя, — които в днешно време Химен вижда съвсем рядко пред олтара си!
Дъщерята наведа своите хубави сини очи и й отговори, че била убедена, че и на нейната сватба щяло да се случи същото.
— Аз съм също уверена в това, защото не те изпускам от очи. Сега налей вода в този съд и я донеси тук, прелестната женичка ще има нужда от нея.
Глава петнадесета
Отчаянието, с което ме изпълваше моята любов, ме беше направило доста нечувствителен спрямо претърпяната загуба. Бях съвсем увлечен по моята любезна приятелка и изоставих всяка мисъл, която не се отнасяше до нея.
Мислите ми на следната сутрин бяха насочени към младото момиче, когато при мен влезе брат й със светнало от радост лице и ми каза:
— Уверен съм, че сте спали при сестра ми и тази мисъл ме възхищава. Тя не иска да признае, но е безполезно да отрича. Днес ще я доведа със себе си.
— Това ще ме радва много, понеже я обожавам и ще накарам да поискат от вашия баща ръката й по такъв начин, че той да не може да ми я откаже.
— И аз желая това, но се съмнявам. Между другото се виждам принуден да ви помоля за една нова услуга. Срещу една менителница с падеж след шест месеца мога да получа един пръстен, който струва двеста цехини и съм уверен, че ще мога да го продам още днес за тази цена. Тези пари са ми необходими, но без вашето поръчителство бижутерът, който ви познава, няма да ми даде пръстена. Ще ми направите ли тази услуга? Знам, че вчера сте загубили, ако имате нужда от пари, ще ви отделя сто цехини, които ще ми върнете при падежа на менителницата.
Как бих могъл да му откажа услугата? Виждах добре, че ще ме измами, но обичах толкова силно сестра му! Затова казах:
— Готов съм да подпиша менителницата, но не правите добре, като злоупотребявате с моята нежна любов към сестра ви.
Ние излязохме, търговецът прие поръчителството ми и сделката бе сключена. Бижутерът, който съвсем не ме познаваше, или ме знаеше само по име, мислеше, че ще ми направи комплимент и каза на П. Ч., че срещу моето поръчителство му предоставя на разположението целия си магазин. Комплиментът не ми направи голямо удоволствие, но ми разкри П. Ч. като голям хитрец. По такъв начин ангелската Ч.Ч., която по всички изгледи можеше да ме направи само щастлив, стана неволна причина за разоряването ми. Към обяд П. Ч. доведе при мен сестра си. Без съмнение само за да ми покаже, че е честен човек — защото тъкмо мошениците си дават труд за това — той ми върна полицата за взетото срещу моето поръчителство бъчва кипърско вино, същевременно ме увери, че при първата ни среща щял да ми даде стоте цехини, които ми е обещал.
Заведох както обикновено приятелката си в Зуека, наредих да затворят градината и ние се хранихме в една беседка. Моята Ч.Ч. ми изглеждаше по-красива, откакто ми принадлежеше, чувства на приятелство се вплитах в нашата любов и ни изпълваха с едно сладко задоволство, моето се отразяваше на лицата ни.