Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру я потупа успокояващо по ръката.
— Да. Вдовицата е жена със забележителна сила, но в нея няма злоба. Освен това е много отдадена на децата.
— Горките малчугани. — Карли погледна двете сирачета, отиде при Хелън и каза: — Всичко това е много печално; ако мога да помогна, не се притеснявайте да ми кажете.
Хелън кимна. Лицето й беше изпито и бледо, но и да имаше още неизплакани сълзи, тя ги пазеше за по-късно през нощта, когато щеше да остане сама.
— Ще се прибереш ли вкъщи? — обърна се Карли към Ру.
— Много би ми се искало — поклати глава Ру, — но трябва да проверя как върви работата.
Обърна очи към следобедното слънце.
— Трябва да уредя един дълг преди залез. След това… не знам.
— Прибирам се с децата — каза Карли.
Ру я целуна равнодушно по бузата.
— Ще дойда веднага, щом ми е възможно.
Карли си тръгна и Ру се обърна към Хелън. Беше хубава и смела жена. Не можеше да се сравнява с хубостта на Силвия, но все пак беше жена, която го привличаше.
Тя се обърна, видя, че я гледа, и сведе очи.
— Бих искал само да повторя това, което ви казах. Каквото и да поискате, е ваше.
— Благодаря — каза тя с равен глас.
— Няма защо да ми благодарите — каза той, без да съзнава защо. После импулсивно взе ръката й в своята, задържа я за момент и добави: — Никога не го правете.
После се обърна и напусна храма.
Пътуваше към кафене „Барет“ с каретата си, неспособен да мисли за нищо. Огромната умора му пречеше да се съсредоточи. Мислеше за сражението и смъртта, после пред очите му се появи образът на Хелън Джейкъби и децата, за които трябваше да се грижи. Замисли се и за своите собствени.
Кочияшът му каза, че вече са спрели пред „Барет“, и той бавно се запъти към обичайното си място. Тримата му партньори го очакваха. Той се отпусна тежко на стола си и поръча на келнера голяма чаша кафе.
— Какво стана в крайна сметка? — попита Мастерсън.
— Взех си златото — отвърна Ру. Нарочно не бе съобщил досега на партньорите си за успешния край на проблема им. В мозъка му се бе запечатал разговорът с херцог Джеймс и той знаеше, че трябва да говори с тримата си съдружници незабавно, докато все още са обзети от страшна тревога.
— Бъди благословен! — каза високо Хюм, а Кроули въздъхна дълбоко.
— Къде е златото? — попита Мастерсън.
— Замина, за да покрие полицата.
— Добре, много добре — каза Кроули.
Ру замълча за момент, после рече:
— Искам да ми изплатите дела от компанията.
— Какво? — каза Мастерсън.
— Всичко става много бързо — каза Ру. — Много сме уязвими. Пък и аз прекарвам повечето от времето си в компанията „Горчиво море“ и нямам достатъчно време за делата на „Ейвъри и синове“.
— А защо трябва да ти откупуваме дела? — каза Кроули.
— Защото си спечелих правото да напусна — отвърна Ру. За да подчертае значението на думите си, удари с ръка по масата. — Лично аз се сражавах рано тази сутрин, за да защитавам нашите общи гърбове. Не искам да се самоизтъквам, но не видях никого от вас тази заран в тъмното с меч в ръка да се бие за живота си!
— Ами ако бяхме знаели… — почна Хюм.
— Не съм убеден, че ви дължим правото за бързо напускане на фирмата, господин Ейвъри — каза Кроули.
— Значи мислиш, че нашето партньорство трябва да бъде прекъснато, така ли? — попита Мастерсън след известно мълчание.
— Или най-малкото преобразувано — каза Ру.
— Как? — леко се усмихна Мастерсън.
— Нека купя контролния дял — каза Ру, — щом вие не искате да изкупите моя. Не ме интересува какво ще предпочетете, но ако ще залагам живота си на карта, ще го правя за собствените си интереси.
— Ти си много бърз, Ру Ейвъри — каза Мастерсън. — Мисля, че ще се справиш благополучно с нас или без нас.
— Ами! — възкликна Кроули. — Това е само номер, за да отстъпя поста си на председателствуващ в компанията „Горчиво море“.
— Продайте ми половината от вашите дялове, господа — каза Ру, — и аз ще ви направя много богати. Но не искам да изпадам отново в положението да рискувам живота си и този на семейството си, за да защитавам вашето злато.
— Прав си, Ейвъри — засмя се Мастерсън. — Ето какво ще ти кажа: ще ти продам точно толкова, колкото ти трябва, за да си осигуриш контролния пакет от дяловете, ако и другите са съгласни, но не бих искал да ти давам всичко. Наистина твоето умение, твърдата ти хватка и дяволски добрият ти късмет ни спечелиха това състояние, но и ние рискувахме доста наше злато.
— Ще направя същото — намеси се и Хюм. — Посветих доста време на компанията „Горчиво море“ и загърбих собствените си нужди.
— Добре, но аз не съм съгласен — обади се Кроули. — Изкупете моя дял или ми продайте друг.