Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Дали лелята на Адолин обвиняваше нея за зле замислените условия на дуела? След онова, което Адолин реши да направи миналата седмица… Е, поне неговите занимания дадоха на Шалан някакво време да чете и да разсъждава за Уритиру. За всичко, което не е свързано с тревогите по братята ѝ. Те продължаваха да не отговарят на писмата, в които ги умоляваше да напуснат Я Кевед и да дойдат при нея.
— Спането ми се струва твърде странно — обяви Шарка. — Знам, че всички създания от Телесното царство се занимават със спане. Приятно ли го намирате? Боите се от несъществуването, ала не е ли безсъзнанието същото?
— При съня това е само временно.
— А. Хубаво, понеже сутрин всички отново сте с ума си.
— Е, зависи от човека — разсеяно отговори Шалан. — За много хора думите ти са твърде щедри…
Шарка бръмна и се помъчи да разбере смисъла на думите ѝ. После произведе подобие на смях.
Шалан въпросително вдигна вежда.
— Предположих, че онова, което ти каза, е смешно — обясни Шарка. — Но не знам защо. Не беше шега. За шегите знам. Един войник се върнал бегом в лагера, след като посетил блудниците. Лицето му побеляло. Другарите му го питали дали се е позабавлявал добре. Той отговорил, че не е. Те попитали защо. Войникът обяснил, че когато попитал колко струва, жената отговорила, че е една марка и бакшиш. И казал на приятелите си, че не знаел, че вече облагат и телесните части.
Шалан се намуси.
— Чул си това от хората на Вата, нали?
— Да. Смешно е, понеже думата „бакшиш“ означава няколко различни неща. Плащане в добавка към първоначално обявената цена, което обикновено се прави доброволно, и горната част на нещо. Освен това, според мен в казармения жаргон думата също означава нещо. И така, войникът в тази шега помислил, че жената ще отреже от неговия…
— Да, благодаря — прекъсна го Шалан.
— Ето това е шега — продължи Шарка. — Разбирам защо е смешно. Ха-ха. Сарказмът е нещо подобно. Заменяш очаквания изход с нещо съвършено неочаквано и смешното е в противопоставянето. Защо обаче последната ти забележка беше смешна?
— Сега, може да се спори дали беше смешна.
— Но…
— Шарка, нищо не е по-малко смешно от това да обясняваш хумора. Имаме да обсъждаме по-важни неща.
— Ммм… Например защо си забравила как да накараш образите ти да произвеждат звук? Някога, много отдавна, го направи.
Шалан примигна, после вдигна съвременната карта.
— Столицата на Натанатан е била тук, на Пустите равнини. Старите карти са подвеждащи. Амарам отбелязва, че паршендите ползват оръжия с превъзходна изработка, далеч над техните занаятчийски умения. Откъде може да са се сдобили с тях? От руините на града, който някога се е намирал тук.
Шалан се разрови из купчините хартия и извади карта на самия град. Околностите не бяха показани — просто карта на града, при това твърде неточна, от една книга, която тя си беше купила. Смяташе, че Ясна я споменава в записките си.
Книгопродавецът пък твърдеше, че това е древна карта — копие на копието в някаква азишка книга, изобразяващо мозайка на града Домът на Бурята. Мозайката вече не съществуваше. Толкова много от нещата, с които разполагаха за Дните на сянката, идваха от подобни откъслеци.
— Учените отхвърлят мисълта, че Домът на Бурята се е намирал тук, в Равнините. Твърдят, че кратерите, в които са разположени военните станове, не съвпадат с описанията на града. Предполагат, че останките му се крият някъде из планините, които ти посочи. Ясна обаче не беше съгласна с тях. Тя изтъкваше, че малко учени наистина са били тук и че районът като цяло е слабо изследван.
— Ммм — обади се Шарка. — Шалан…
— Съгласна съм с Ясна — продължи Шалан и се извърна от него. — Домът на Бурята не е бил голям град. Може да се е намирал посред равнините, а кратерите да са били нещо друго… Амарам казва тук, че според него може някога да са били куполи. Питам се възможно ли е въобще… Ако са били куполи, трябва да са били толкова огромни… Все едно, може да е било някакъв сроден град.
Шалан имаше чувството, че се доближава до нещо. В бележките на Амарам се говореше главно за опити да се срещне с паршендите, да ги пита за Пустоносните и за това как може да ги върне. Споменаваше обаче и Уритиру и като че беше стигнал до същия извод като Ясна — в древния град Домът на Бурята се е намирал пътят към Уритиру. Някога десет пътя свързвали десетте столици на кралствата с това място, където имало нещо като заседателна зала за монарсите с трон за всеки от тях.