Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Вземи ме, приятелю! Обещавам пред бога и пред теб, от този момент желая да бъда твоя вярна съпруга през целия си живот. Това ще заявя също на моя баща, на свещеника, който ще благослови брака ни, и на целия свят.
— И аз ти се заклевам за същото, моя нежна приятелко, и те уверявам, че с това ние сме оженени по един неоспорим начин. Ела в прегръдките ми и допълни моето щастие.
— О, боже мой! Възможно ли е да съм толкова близо до щастието!
След като я прегърнах нежно, излязох и казах на собственицата на казиното да ни донесе яденето само когато я повикаме и да не ни безпокои. Междувременно моята прелестна Ч.Ч. беше легнала съвсем облечена върху леглото, но аз й казах, че облеклото стеснява Бога на любовта и за по-малко от една минута направих от нея една нова Ева, гола и красива, като че ли току-що бе излязла от ръцете на създателя. Нейната гладка като коприна кожа беше ослепително бяла и белотата се засилваше още повече от великолепната и черна като абанос коса, която се беше простряла върху безупречно закръглените гърди, нейните розови устни, приятният цвят на нейната кожа, нейните големи очи, които нежно сияеха и в следния момент заблестяха жадувайки — всичко в нея беше съвършено красиво и предлагаше на страстните ми погледи цялото съвършенство на майката на боговете на любовта, засилено още повече от очарованието, което срамът разпростира върху прелестите на една красива жена.
Напълно не на себе си, започнах да се страхувам, че щастието ми не е действително, или че не ще настъпи най-висшата наслада, за да го направи съвършено, когато дяволитият Амур пожела тъкмо в този тъй сериозен момент да ми даде повод за смях.
— Закон ли е това — попита ме съпругата ми, — че съпругът не бива да се съблича?
— Не, ангеле мой! Но и ако би имало такъв, аз бих го намерил за твърде варварски, за да му се подчиня.
За миг съблякох всичките си дрехи и сега моята любима се отдаде на всички подтици на инстинкта и любопитството си, защото всичко в мен беше ново за нея! Упоена сякаш от насладата, която изпитваха очите й, най-сетне тя ме притисна силно до гърдите си и извика:
— О, любими, каква разлика между теб и моята възглавница!
— Твоята възглавница, сърце мое? Но ти се смееш — обясни ми това!
— Това е една детинщина. Но нали няма да се сърдиш?
— Да се сърдя? Бих ли могъл да се сърдя в най-сладкия миг от живота ми?
— Тогава слушай! От няколко дни не можех да заспя, ако не държах моята възглавница в прегръдките си, милвайки я. Представях си, че си ти и когато след сладкото удоволствие лежах неподвижна, заспивах и на сутринта при събуждане намирах моята голяма възглавница все още в прегръдките си.
Моята любима Ч.Ч. стана моя жена с една героична смелост, защото във възторга на нейната любов дори болката и причини наслада. След като прекарахме три часа в най-сладки борби, аз станах и извиках да ни донесат яденето. Вечерята беше обикновена, но вкусна. Без да говорим, ние само се гледахме, защото какви думи бихме могли да си кажем, за да изразим нашите чувства? Намирахме нашето щастие свръхчовешко и му се наслаждавахме с убеждението, че всеки миг можехме да го подновим по наше желание.
Съдържателката дойде горе, за да ни попита дали желаем нещо и дали няма да отидем в операта, която — както тя чула — била толкова хубава.
— Никога ли не сте били там?
— Никога. За хора от нашата класа подобно нещо е твърде скъпо. Дъщеря ми обаче е толкова любопитна да види опера, и мисля — нека Бог ми прости — че би отдала моминството си, за да има поне веднъж удоволствието да посети операта!
— Това би било висока цена — извика, смеейки се моята малка жена. — Мили, ние бихме могли да я направим щастлива, без това да й струва толкова скъпо, защото боли много!
— Помислих вече за това, любима. Ето ти ключа на ложата, можеш да им го подариш.
След това тя каза на съдържателката:
— Ето ви ключа от една ложа в театъра Сан Моазе. Тя струва две цехини, идете вместо нас и кажете на дъщеря си да запази розата си за нещо по-добро.