Съдбовният кораб [bg]

Другите джамаилски кораби се бяха дръпнали отбранително назад. Парагон продължи да ги замерва с парчета отломки. Котва, влачеща къс верига, се разби сред такелажа на един от корабите. Корабна лодка, хвърлена с дива сила, разчисти половината палуба на друг. В припряността си да се махне от обсега му, един джамаилски кораб се беше врязал в друг. Те се носеха в кръг, преплели въжета. Дивата атака на Парагон им беше отворила пролука. Нямаше да им е от голяма полза, но Алтея наблюдаваше как Мариета премина през нея, следвана от накуцващия Мотли. Поне те щяха да избягат.

— Парагон! Парагон! — С пресипнал глас, Брашън викаше името на кораба откъм щурвала. Нямаше полза. В него гореше яростта на дракон и с всеки бесен удар я оповестяваше с рев. Вивачия се плъзна през процепа в кръга.

— След мен, след мен! — извика тя на Парагон, докато се измъкваше, но той, изглежда, не чуваше. Платната му се опънаха, за да го избутат напред, но той сграбчи джамаилския кораб с една ръка и продължи да го наказва с другата. Двата съда застенаха един срещу друг. Върху кърмата им се сгромоляса камък, което напомни на Алтея, че джамаилските кораби все още ги обстрелваха. Друг камък удари задната палуба и откърти парче от перилото на Парагон. Ако разбиеха руля им, щяха да бъдат обречени. Уцели ги пореден камък. Смъртта се пресягаше към тях.

Кайл Хейвън беше излязъл от укритието си. На главната палуба, в центъра на хаоса, той танцуваше танца на луд човек.

— Умрете тук, умрете тук! — пискливо скандираше той. — Умрете, както всички заслужавате, всеки един от вас! Пада ви се! Донесохте тялото му на борда! Ще го отнесем с нас на дъното.