Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Полето представляваше костница, изпълнена с прегазени осакатени трупове. Замаяните, опръскани с кръв оцелели се препъваха и не им обръщаха внимание, докато преминаваха. Доколкото Улен можеше да прецени, всички сблъсъци бяха пометени от страховития пристъп. За съжаление, някои от собствените му пехотинци явно бяха застигнати от пристъпа. Както и да е, по-нататък в нощта два меча звънтяха в тишината, последвала дългия грохот на нападението. Улен търсеше битката в сивкавата нощ. Ръмженето, ударите и звънът на желязото ги упътиха. Достигнаха останките от керван имперски обозни каруци. Улен видя двубоя, когато нанесеният от единия удар отхвърли другия назад към горяща каруца; той я бутна и колелата й изровиха пръстта. Сивогрив. Той беше наранен, без шлем, а лицето му — кърваво месиво. Железни пластини бяха отнесени и провисваха ивици кожа. Скинър се извисяваше в тъмнината. Мощният му удар надолу с две ръце бе избегнат от изменника, стовари се върху капрата и каруцата и ги строши на две с ужасен взрив, който надигна облаци от затъмняващ дим и пепел. Сивогрив отвърна, ала острието му отскочи от неземната бляскава броня на Обетника. Те се сблъскаха отново и сумтяха от усилие при ударите, които биха повалили дървета. Помитащ ответен удар бе посрещнат от по-тънкото острие на Сивогрив, което се счупи и се пръсна като морантско острие под натиска. Вместо да се дръпне, бившият Юмрук се приближи, сграбчи другия и двамата изчезнаха от поглед. Улен се промъкваше между преобърнати коли, мъртви коне и пламнали разпилени провизии в отчаяно усилие да ги види отново. Мос и охраната му тичаха с него.

Това е безумие! Той е със счупена дясна ръка и вероятно със счупен череп, и търси привидение, излязло от старите войни за подчиняването на континента — и то най-лошото възможно! Воин, който, ако Сивогрив не успее, не можеше да бъде достигнат от никого от живите днес; какво би могъл да направи? Улен определено не знаеше.

Той ги зърна как се борят, как се удрят в каруците, как се търкалят сред разрухата и си разменят отекващи в нощта удари. Сивогрив се надигна, приведен над Скинър, стиснал го под брадичката; напъваше се, а лицето му се сгърчи от усилие. Невероятно, но военачалникът на Обетниците се изправи под него, надигна мъжа над земята и го запокити в нощта с все бронята му. Удар и дрънчене на желязо в камък разкриха сухо дере или склон наблизо.

Скинър оправи дългата си плетена ризница и завъртя рамо с ръмжене. Наведе се, взе си шлема, наложи го и продължи към полето. Улен се разкъсваше — да дръзне ли да го предизвика? Ами Сивогрив? Човекът бе ранен. Охраната му вече се беше втурнала, за да намери изменника. За Улен това определи нещата и той тръгна.