![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Тази — каза Торас Редоун — има хъс. Нищо чудно, че изглежда не на място.
— Чудесно — отвърна Фарор Хенд. — Напускам с радост, когато намерите за добре.
— Командире — намеси се Датенар, — офицерите, събрани тук, се справиха изключително добре предвид обстоятелствата.
Торас Редоун се намръщи преувеличено.
— Мъмриш ли ме, Датенар?
— Изумен съм от бързото ви разжалване. Състоянието на този легион беше, до вашето пристигане, отговорност на мен и Празек. Накажете ни както благоволите, но колкото до офицерите под нас, афиширането на невежество е недостойно.
— А на бойното поле кой между вас тук може да сплоти войниците си? — изсумтя Торас Редоун. — Когато частта се огъне? Шепа отделения, държащи центъра на бойната линия? Кой тук може да превърне в юмрук всяка заповед? Датенар, ти и Празек не можете да бъдете навсякъде. Нито Галар Барас. — Посочи с пръст Ранси. — Ти, сержант. Кажи ми, кой от твоите войници ще те последва?
— Никой, сър — отвърна Ранси. — Те не следват никого.
Кастеган заговори:
— Командире, аз предупредих Галар Барас против това безумие. Вярно, всичко беше по заповед на Силхас Руин, но Галар можеше да откаже и да го направи с непокътната чест. Силхас не е Аномандър в края на краищата.
Погледът на Торас Редоун се плъзна към него.
— А, скъпият стар Кастеган. Представям си съкрушения ви оптимизъм, на всички ви. Галар Барас опази честта си, изпълнявайки заповеди. Каквито и опасения да е имал, запази ги за себе си. Но аз бях предупредена — нова магия е засегнала желязото Хуст. — Отпи три дълги глътки и се отпусна в стола. — Те ни съдят — каза тихо. — Всеки меч. И онези ужасни брони. Преценка. Осъждане. Желязото няма респект към плътта. Никога не е имало. Но тези оръжия, сега те жадуват. — Кимна рязко. — Празек, подготви легиона за поход. Тръгваме утре. Моли се лорд Аномандър да се е върнал. В противен случай Силхас Руин може да поеме командването на това, което е сътворил.
— Тогава аз ще се оттегля — каза Фарор Хенд.
— Не, няма — отсече Торас Редоун. — Искам те до мен, та макар и само за да ме крепиш.
— Намерете си някой друг.
— Никой освен теб, лейтенант. Сега всички освен Галар Барас, Празек и Датенар — вън. Работа ви чака. Бранител, погрижи се фургонът ми да е добре снабден.
Фарор Хенд се взря в командира още за миг, после отдаде чест и напусна палатката.
Навън Варет я погледна в очите и се усмихна.
— Добре отиграно, Фарор.
— Това ли очаквахме? Бездната да ни вземе!
— И ще ни вземе — отвърна Варет и погледна Ранси, а след това двамата пазачи, които стояха наблизо и чакаха да я върнат до палатката ѝ. Усмихна се на Фарор Хенд. — Събираме се. Строяваме се срещу врага. Даваме заповедите и после гледаме какво ще стане.
— Тя беше прекалено груба с теб — каза Фарор.
Варет сви рамене.
— Очаквано. Милостта ѝ изобщо не беше за да ме оправдае, нито да смекчи презрението ѝ. Водехме война, в края на краищата.
— Трябва да ѝ кажеш — каза Ранси. — За мен.
— Оставям това на Празек и Датенар.
— Командирът ще реши как ще е най-правилно — каза Ранси. — Очаквам с нетърпение края на това.
Варет се намръщи.
— Не ти ли е хрумвало, Ранси, че може да няма време… да се занимава с теб? Тя иска да тръгнем в поход утре…
— Какво? — попита Ранси стъписано.
Фарор Хенд изпъшка и поклати глава.
— Очаквам поне още два дни, преди да сме готови.
— И пак е твърде малко време — каза Варет.
Фарор Хенд се обърна към Ранси.
— Край на някои неща… е, да, Ранси, мога да разбера как би могла да копнееш за това. Но ако умирането не слага край на нищо?
При тези думи Ранси се присви. След миг, в който лицето ѝ се изкриви от ужас, се обърна рязко и побягна. Двамата ѝ пазачи забързаха да я догонят.
— Посади жестока мисъл в ума ѝ, Фарор Хенд.
— Нервите ми са опънати. Все едно, в това настроение не бива да говоря с никого поне до края на деня. — И добави с горчивина: — А и трябва да се погрижа за фургон, запасен с вино.
— Тя никога не е харесвала Кастеган — каза Варет. — Трезвостта е за предпазливите души. А тя никога не е била от предпазливите.
Фарор Хенд го изгледа за миг, после сви рамене и тръгна.
Галар Барас гледаше как командирът му — любовницата му — се напива. Празек се беше настанил до картната маса, където май преглеждаше продоволствения доклад, оставен от Селтин Ригандас, преди да напусне. Датенар крачеше напред-назад при входа на палатката все едно размишляваше за нещо, с намръщено чело.