Гаснещ зрак [bg]

— Нравите на тайстите — промърмори Хатарас Рейз, вперила спокойния си син поглед над лагера напред. — Щъкат като мравки по сритан мравуняк. Всеки един — дете за света.

— Войниците са най-лошите — каза Вастала Тремблър, която вече вървеше хванала лявата ръка на Листар, докато той стискаше повода на конете с дясната. Допирът на топлата ѝ длан до неговата бе някак странно удивителен, като незаслужен дар, и той все още не знаеше как да си обясни това. По-рано през деня Хатарас вървеше близо до него, пръстите ѝ погалваха от време на време ръката му или се отпускаха на бедрото му. Малко прегради имаше като че ли в чувствеността на Бягащите псета.

Погледът му не беше толкова остър като техните и мина малко време, преди да успее да различи бъркотията, която цареше в лагера пред тях.

— Подготвят се за поход — каза той. — Стигнахме тъкмо навреме. — Обърна се към Вастала. — Какво искаше да кажеш с това, че войниците били най-лошите?

— Нашите деца играят на лов. За да научат нещата. Но щом първата кръв зацапа ръцете им, спират да играят. Гледат лова в очите като възрастни, не като деца.

— Жестока необходимост — каза Хатарас. — Отдаването на благодарност на духа на убития звяр цели да смири ужасното угризение вътре в ловеца.

Листар кимна.

— Чувал съм за такива практики. Сред Отрицателите.

Вастала изсумтя.

— Такава благодарност е реална, но ако ловецът остава дете отвътре, угризението е фалшиво. Само ловец, който е пораснал до възрастен отвътре, може да разбере бремето на такова угризение. И знае, че никой дух на животно не е помирен от благодарността на убиеца му.

Хатарас излезе напред, обърна се и изгледа Листар, без да спира да върви.

— Един вълк те смъква на земята, Наказан мъж, и започва да се храни с теб преди да си издъхнал. Опашката му се поклаща благодарно. Кажи ми, помирен ли си? Прощаваш ли със сетния си дъх? Разбираш ли сега заблудата на ловеца?

— Но войниците…

Ръката на Вастала се стегна около неговата.

— Войници! Те притъпяват угризението си за всеки отнет живот. Носят отчаяни щитове, отклоняват всяка заплаха от самите себе си и я насочват към своя водач, крал, кралица, бог или богиня. Към онзи, който иска от тях проливането на кръв. В отбрана. Или завоевание. Или наказание.

— Или неверие — добави Хатарас. — Смърт на неверниците заради подведените Отрицатели.

— Деца отвътре — каза Вастала пренебрежително. — Угризението — лъжа. Грешното превърнато в праведно. Лъжи към самия себе си, лъжи към всички други, лъжи към почитания бог, лъжи към идните деца. В името на всичко, но не и истинското име.