Зовът на барабана [bg]

Баща ѝ лежеше свит на легло от слама, завит с наметалото си, близо до малката пъстра крава. Телицата лежеше на гърдите си, свила крака до тялото си и сумтеше от време на време, а на широката ѝ бяла муцуна сякаш имаше замислено изражение.

Той вдигна рязко глава, щом чу стъпките ѝ по чакъла, и ръката му посегна към колана под наметалото.

— Аз съм — каза Бриана и видя, че той се отпуска, когато тя излезе на светлината. Седна и прокара ръка по лицето си, като внимателно залости долната врата след нея.

— Майка ти не се ли е върнала още? — Явно беше сама, но той погледна през рамото ѝ, сякаш се надяваше Клеър да се материализира от мрака.

Бриана поклати глава. Клеър бе отишла с Лизи за раждане в една от фермите в другия край на падината; ако детето не се родеше до залез, щяха да останат да нощуват у семейство Локлан.

— Не. Каза, ако не се върне, аз да ти донеса вечерята. — Клекна и започна да вади нещата от малката кошница — малки самуни хляб, пълнени със сирене и туршия от домати, сладкиш със сушени ябълки и две глинени бутилки — едната с горещ зеленчуков бульон, а другата със сайдер.

— Много мило. — Той ѝ се усмихна и взе едната бутилка.

— А ти яде ли?

— О, да — увери го тя. — Много. — Наистина беше яла, но пак погледна с копнеж към пресните хлебчета; предишното леко гадене я беше напуснало, заменено от почти притеснителен апетит.

Той видя погледа ѝ и се усмихна. Извади кинжала си и отряза едното хлебче наполовина, като ѝ подаде по-голямото парче.

Известно време ядоха в мълчание, седнали един до друг на сламата. Тишината се нарушаваше само от тихото шаване и сумтене на обитателите на конюшнята. В другия ѝ край имаше ограждение за гигантската свиня и новите ѝ прасенца. Бриана едва ги различаваше в тъмното — дебели телца сред сламата, подобни на наденички.

Остатъкът от малкото пространство беше разделен на три ясли. Едната принадлежеше на червената крава Магдален, която лежеше кротко в сламата и преживяше, а едномесечното ѝ теленце се бе свило до огромните ѝ гърди. Втората ясла беше напълнена със свежа слама, готова за пъстрата крава и нейното закъсняло теленце. В третата беше кобилата на Иън, с лъскави хълбоци и издут от бременност корем.

— Тук прилича на родилно отделение — каза Бриана, като кимна към Магдален, изтърсвайки трохите от полата си. Джейми се усмихна и изви вежда, както винаги когато тя кажеше нещо неразбираемо за него.

— О, така ли?

— Ами това е специална част от болница, в която слагат всички родилки и бебетата им — обясни тя. — Мама ме взимаше понякога с нея на работа и ми позволяваше да погледам бебетата, докато тя прави визитации.

Внезапно си спомни миризмата на болничния коридор, леко остра от дезинфектанта и препарата за под. Бебетата лежаха повити, дебелички като прасенца в креватчетата си. Одеялата им бяха розови и сини. Тя винаги дълго се разхождаше напред-назад пред редичката им, чудеше се кое би избрала да вземе у дома, ако можеше.