Зовът на барабана [bg]

Бриана се засмя и задавянето ѝ премина.

— Тя би казала, че ти не падаш по-долу от нея.

— И сигурно ще е права. — Той стана и обиколи телицата. Клекна до нея и огледа опашката. Изправи се, като клатеше глава, и седна отново. Настани се удобно, после взе оставения от Бриана хляб.

— Тя добре ли е? — попита Бриана. Наведе се, взе стиска слама и я поднесе под носа на телицата. Кравата подуши пръстите ѝ, но не ѝ обърна повече внимание. Очите с дълги мигли се въртяха неспокойно напред-назад. От време на време издутият ѝ корем се размърдваше. Гъстата зимна козина на кравата бе груба, но лъскава на светлината на фенера.

Джейми се смръщи леко.

— Да, мисля, че ще се справи. Това е първото ѝ теленце обаче, а тя е мъничка. Едва на година; не трябваше да се запложда толкова рано, но… — сви рамене и отхапа от хляба.

Бриана избърса лепкавата влага по ръката си във вълнената си пола. Стана и тръгна към кошарата със свинете.

Огромната извивка на корема на свинята се издигаше от сламата като балон, под нея се виждаше розовата плът, осеяна с бяла козина. Свинята лежеше във величествен ступор, дишаше бавно и дълбоко, без да обръща внимание на гладната си челяд, която се тълпеше до нея. Едно прасенце бе избутано доста грубо от братчето си и се откачи от зърното; изпищя пронизително в протест, а от освободеното зърно излетя струйка мляко, която падна на сламата.

Бриана усети слабо напрежение в собствените си гърди; те като че ли бяха по-тежки от обикновено, докато се опираха на свитите ѝ ръце, облегнати на оградата.

Това не беше особено естетична картина на майчинството — не беше точно Мадоната и Младенецът, — но имаше нещо смътно успокояващо в нехайната майчинска невъзмутимост на свинята; някаква увереност, сляпа вяра в естествения процес.

Джейми отново погледна кравата и застана до Бриана.

— Тя е добро момиче — каза одобрително и кимна към свинята. Сякаш в отговор тя изпусна дълга и тътнеща пръдня, помести се малко и се протегна с въздишка на сламата.

— Е, поне изглежда сякаш знае какво прави — съгласи се Бриана и прехапа устна.

— Така е. Иначе е много проклета, но е добра майка. Това ѝ е четвъртото котило и нито едно прасенце не изгубихме. — Кимна одобрително към свинята и погледна пак към телицата. — Надявам се телицата да се справи поне наполовина толкова добре.

Бриана въздъхна дълбоко.

— А ако не се справи?

Той не отговори веднага, облягаше се на оградата и гледаше към шаващите прасенца. После раменете му се свиха леко.

— Ако не може да роди телето сама и аз не мога да го издърпам от нея, тогава ще трябва да я заколя — каза делово. — Ако успея да спася телето, Магдален може да го кърми.

Всичко в нея се сви, храната в стомаха ѝ стана на буца. Беше видяла кинжала на колана му, разбира се, но той беше толкова обичайна част от костюма му, че не беше се замисляла каква е ролята му в тази пасторална картина. Малкото кръгло присъствие в собствения ѝ корем лежеше кротко и тежко, като бомба със закъснител.