![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Продължавайки да навива карамел-фондана на кълбо, което вече доста натежава, Пирата минава покрай Талашитената Редица, както я наричат тук, включваща канцелариите на всички Комисии, над чиито врати са написани техните названия: А4… СИ ФАРБЕН… НЕФТОДОБИВНИ ФИРМИ… ЛОБОТОМИЯ… САМООТБРАНА… ЕРЕС…
— Вие, естествено, виждате всичко това с очите на войник — тя е съвсем млада, безгрижна, с глупава тийнейджърска шапчица от съответния период, добре оформено, чисто и достатъчно сериозно лице за предпочитаните напоследък от всички тях външен вид с широки подпълнени рамене, подчертано висока талия и отсъстваща шия. Тя върви до него с дълги грациозни крачки, размахва ръце и поклаща леко глава, пресяга се, за да подхване малко от натоварващия го фондан-карамел, като при това докосва ръката му.
— За вас всичко това е една градина — предполага той.
— Да. Може би вие не сте чак такъв сухар, все пак.
Ах, наистина не го оставят на мира тези свободни жени-тийнейджърки, настроенията им са тъй заразителни,
На Талашитената Редица единствената канцелария, която няма физически допирни точки с другите, е умишлено отделена барака от гофрирана ламарина със стърчащ от покрива й кюнец на печка, из двора се търкалят напълно ръждясали автомобилни части, купища дървен материал под износен и обезцветен от дъждовете брезент, къщичка-фургон с изпуснати гуми и едно липсващо колело, унило килната и с външни стени сериозно очукани от яростните студени дъждове… на фирмената табела пише АДВОКАТ НА ДЯВОЛА, да, и вътре един йезуит се подвизава в качеството си на такъв, тук е, за да проповядва, подобно на своя колега Тейар дьо Шарден, против завръщането1053. Тук е, за да каже, че критичната маса не може да бъде пренебрегвана. Щом техническите средства за контрол достигнат определен размер, определена степен на свързаност помежду си, изгледите за свобода стават завинаги нулеви. Словото губи напълно своето значение. В случая Отец Рапир дава много убедителен пример, нелишен от възвишени проблясъци на красноречие, в моментите, когато наистина е затрогнат… няма нужда човек да бъде там в канцеларията, защото навсякъде в конгресната сграда посетителите могат да слушат неговите страстни изявления, които често идват посред празнуването на това, което готините хумористи вече наричат „Критична Маса“1054 (чат ли си? в 1945 г. само единици загряваха за какво става дума, а Космическата Бомба беше на етап ранно вибриране, все още не бе оповестена на Народа и това понятие можеше да бъде чуто само при разговор на суперготините пичове с готините такива).
1053
Терминът адвокат на дявола (advocatus diaboli — лат.; devil’s advocate — англ.) означава лице назначено да изтъкне доводите против предложена канонизация; застъпник за неправа кауза; черногледец. В своята книга Човешкият феномен (1955) йезуитският свещеник, палеонтолог и философ Пиер Теяр дьо Шарден (1881–1955) прави опит за синтез на еволюционната наука и мистичното християнство. Въпросът за „завръщането“ следователно възниква тук, защото, според гледището на дьо Шарден, еволюцията на материалните форми до човек е еволюция на духа, и човекът е „върхът омега“ на движението напред, което според него е бягство от ентропията, т.е. превъзходство основаващо се на любовта, съгласието и хармонията. За човечеството той не предвижда „завръщане“ към потиснатите примитивни форми, а по-скоро една непрекъсната еволюция на този божествен дух. — Б.пр.
1054
Минималната маса (количество) материал, способен на ядрен разпад, наличието на която е необходимо условие за ефективно поддържане на верижна реакция на ядрено делене. — Б.пр.