Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Изведнъж защитниците край портата изпаднаха в паника, най-сетне разбрали какво става. Връхлетяха срещу изчакващите хадатци, а мъжът срещу Ерик нададе яростен вой и безразсъдно скочи напред.
Ерик ловко отстъпи, нападателят залитна и с един бърз ритник Ерик го отпрати надолу по насипа. Вторият подходи малко по-предпазливо, макар и също толкова решително, и замахна. Ерик парира, после му влезе под гарда и го удари в лицето с дръжката на меча. Мъжът залитна върху другия зад него и двамата се затъркаляха по насипа.
Ерик надникна през вала и видя, че първите кралски конници вече са близо, със снишени пики — преодоляваха последните няколко разтега наклон към портата. Обзет от внезапен импулс, той изрева с цяло гърло:
— Хвърлете мечовете! Свърши се!
Мъжът срещу него се поколеба и Ерик извика:
— Това е последният ти шанс! Хвърли меча!
Мъжът погледна русокосия гигант пред себе си, после — нахлуващите през портата пиконосци и хадатските планинци, чиито свистящи мечове безмилостно посичаха всеки, който дръзнеше да ги приближи, изсумтя отвратено и пусна меча на земята.
Зад отбранителната линия настъпи отряд конници, но беше отблъснат от крондорските пиконосци и през разтворените крила на портата нахлу втори ескадрон. На вала близо до Ерик се тресна стълба и той разбра, че Грейлок се е подсигурил, като е докарал отдолу войници под прикритието на мрака. Погледна надясно и видя нахлуващи през портата пехотинци.
Наведе се над ръба на вала и за благодарност за малко щяха да му пръснат главата.
— Ей! — извика той на боеца на стълбата, който току-що бе замахнал с меча си към него. — По-кротко! Можеш да паднеш и да се пребиеш!
Войникът не очакваше това. Спря се, а мъжът зад него на стълбата изрева:
— Давай нагоре.
— Можете да слезете и да минете през портата — извика им Ерик.
— Извинете, капитан фон Даркмоор — гузно каза войникът на върха на стълбата.
Ерик погледна наляво и видя как наемниците отстъпват пред редицата бавно настъпващи срещу тях пиконосци.
После видя и нахлуващата зад пиконосците лека конница и разпозна Джедоу и Дуга. Замаха да привлече вниманието им. Джедоу приближи и Ерик му извика:
— Въведете ред и бързо предайте на Грейлок да настъпи. Бързо!
Джедоу даде знак, че го е разбрал, и обърна коня, за да извести Оуен лично. Дуга скочи от коня си, мина храбро покрай редицата пиконосци и се зае да прибира оръжията на наемниците. Ерик погледна към тила на вражеския лагер, където между пиконосците и нашественическите конни части се беше завързала схватка, и разбра, че противникът още не съзнава поражението си. Според това, което знаеше за вражеската конница, ако не се намесеше, няколко глави щяха да бъдат строшени преди да са разбрали. Извика да пратят вестоносци, за да известят за края на сражението, та да не пострадат ненужно хора.
След като първите кралски пехотинци нахлуха през портата, Ерик скочи от вала, тръгна през тълпата пленници и намери старши лейтенанта на леката конница.
— Помогнете на пиконосците с оная пасмина в тила, после искам да прочистите леса от двете страни на пътя, няколко мили навътре. Ако някой побегне на север да съобщи на Фадавах, че тази позиция е паднала, искам да го хванете.
Ездачът отдаде чест и препусна да изпълни заповедта, а Ерик отиде при Акий.
— Как са хората ти?
— Имам няколко ранени, но жертви няма — отвърна водачът на планинците. — Ако им бяха останали няколко минути да се организират, щяхме да видим зор.
— Прав си — каза Ерик.
Остави планинците, обърна се тъкмо когато Джедоу и Оуен преминаваха през портата, и спря един от войниците.
— Намери сред пленниците капитан Растав и го доведи тук.
Оуен се огледа и попита:
— Поредната заблуда?
— Почти — отвърна Ерик. — Ако не бяхме успели да отворим, щяхме да дадем повече жертви, но нямаше да е толкова тежко, колкото мислехме.
Оуен зарея поглед на север, сякаш искаше да види далече отвъд хоризонта.
— Какво прави той?
— Де да знаех. — Ерик посочи на юг. — Аз пък бих искал да знам какво става там.
— Това е проблем на Дуко и на Патрик, не наш — отвърна Оуен. — Е, да въдворим малко ред тук и да продължим на север.
Даш едва сдържаше гнева си. В помещението стояха десетина от неговите полицаи и се споглеждаха мълчаливо, без да крият уплахата си.
Двама от хората му лежаха мъртви пред него. През нощта ги бяха причакали и убили — гърлата им бяха прерязани, а труповете бяха хвърлени пред вратата на Новия затвор на пазара.
— Някой ще плати скъпо за това — прошепна Даш.
Жертвите бяха двама наскоро наети мъже, Нолан и Ригс, току-що завършили подготовката си. Изтеклият месец се беше оказал тежък за Даш, но след като редът в Крондор се върна, все по-големи райони на града бавно, но сигурно се връщаха към обичайния ритъм, познат отпреди войната.