Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик не можеше да не се съгласи. Под броните си мъжете носеха възможно най-леките си дрехи и той трябваше да внимава много войниците да не захвърлят дебелите кожени наметки, които бяха навили и прибрали в тежките раници. Ерик намери достатъчно време, за да обясни на всекиго, че като излязат на повърхността, зимата ще се нахвърли върху тях и ще бъде толкова студено, колкото сега е горещо.
Калис обяви почивка и Ерик назначи дежурни, докато другите се мъчеха да откраднат малко сън. Когато прегледа всички подробности, за които се сети, дьо Лунвил му кимна да се отдалечат и попита:
— Усещаш ли някаква смрад?
— Да — кимна Ерик. — Нещо като сяра, което възпалява очите ми.
— Какво мислиш за това?
— За кое? — не разбра Ерик.
— За всичко това. — Дьо Лунвил махна с ръка.
— Не ми плащат да мисля — повдигна рамене Ерик.
— Правилно — ухили се дьо Лунвил. После усмивката му се стопи. — Сега ми кажи какво наистина мислиш?
— Не знам. — Ерик повдигна рамене. — Понякога ми изглежда, че няма да видим дневната светлина отново, но през останалото време само продължавам да крача, единият крак пред другия, после пак, за да стигна там, където ми е наредено, да пазя хората живи и невредими и да не се грижа за утрешния ден.
Дьо Лунвил кимна.
— Разбрах. Но тук именно се крие проблемът. Желанието ти да си „в крак“ е добро за войниците в окопите, но ти имаш и други отговорности.
— Знам.
— Не, мисля, че не знаеш — каза дьо Лунвил и се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва. — Миранда е в състояние набързо да измъкне себе си и още един навън. Със специални средства.
Ерик кимна. Отдавна вече бе свикнал, че Миранда е нещо като магьосница, така че тези думи не го изненадаха.
— Ако нещо се случи с мен, твоята задача е да изведеш навън капитана заедно с Миранда, разбра ли?
— Не съвсем.
— Той е много важен — обясни дьо Лунвил. — Кралството се нуждае много повече от него, отколкото от двама разбойници като мен и теб. Ако потрябва, удари го по главата и предай омекналото му тяло на Миранда, но не й позволявай да напусне без него.
Ерик се помъчи да не се засмее. Единственият в дружината по-силен от него беше самият Калис и Ерик отдавна се бе убедил, че не може да се мери с него. Ерик вярваше, че ако понечи да удари Калис по главата, това едва ли ще даде някакъв резултат.
— Ще видя какво мога да направя — каза той не много уверено.
След два часа тръгнаха отново. Ерик все още обмисляше думите на дьо Лунвил. Отхвърли тези разсъждения, защото не искаше да мисли за положението, в което до него нямаше да бъде старши сержантът и да му казва какво да прави, а и не предполагаше, че някога ще може да съветва капитана какво трябва да прави.
Движеха се по дълъг тесен тунел, който като че ли леко се спускаше надолу. Горещината все още беше много силна, но като че ли не се увеличаваше повече.
Два пъти правеха почивки и пращаха съгледвачи напред. И двата пъти те съобщаваха за далечни звуци, които не можели да определят.
След още два часа Ерик сам можа да ги чуе. Тътенът се долавяше съвсем слабо, съпроводен от пронизителни писъци, които отекваха от много далеч, поне така му се струваше.
Стигнаха до нова галерия и пак откриха следи от битка. Но за разлика от намерените по-рано през деня или предишните дни, тук останките бяха по-пресни.
— Сражението е станало вчера — отбеляза Калис и показа големите тъмни локви, където кръвта още се съсирваше. Един войник повика Калис до едно място за излюпване и Ерик го последва.
— Богове! — възкликна той, като видя касапницата. Това беше най-големият басейн за мътене, който бяха виждали досега. Яйцата бяха смазани и по водата плуваха жълтък и белтък. Смрадта беше почти зашеметяваща. После Ерик забеляза нещо друго.
— Къде са телата на младите змиехора?
Една-единствена ръка плуваше в бълбукащия басейн с розовееща вода, а наоколо лесно се забелязваха кървавите петна. Накрая Калис промълви:
— Някой си е правил банкет тука.
При мисълта за същество, което изсмуква яйцата и яде младите пантатийци, Ерик настръхна и си помисли, че не би искал да се срещне с него. Обърна се и напусна пещерната зала.
— Продължаваме напред — нареди Калис.
Церемонията беше кратка, както навремето за Хелмут. Ру стоеше, до него беше изправена Карли. Децата бяха с Мари.
Хелън и двете й деца стояха мълчаливо, докато жрецът на Лимс-Крагма мърмореше песнопения за мъртвите и палеше благовонията и кладата. Момиченцето разсеяно си играеше с куклата, момчето наблюдаваше всичко притеснено.
— Свърши ли най-после? — попита Карли, когато церемонията приключи.