Сияйни слова

„Отказа ли се от скъпоценния камък сега, когато то е мъртво? И престана ли да се укриваш зад името на стария ти господар? Казаха ми, че в сегашното си въплъщение си намерил име да отразява онова, което намираш за едно от достойнствата си.“

— Аха! — каза Шалан. Запълзя през пухкавото легло — затъваше чак до шията с всяко движение — и опасно се надвеси от края. Почна да рови в камарите хартия на пода и да захвърля настрани листовете, които сега не ѝ трябваха.

Най-сетне измъкна търсеното и го вдигна. Отмести косата, която влизаше в очите ѝ, и я прибра зад ушите. Страницата представляваше карта, от древните, за които ѝ говореше Ясна. Отне ѝ цяла вечност да открие на Пустите равнини търговец, който разполага с копие на тази карта.

— Погледни — каза Шалан и вдигна картата до съвременно изображение на същите земи, прерисувано от нея от стената на Амарам.

Гадина, рече си тя за него.

Завъртя картите, та да ги огледа Шарка, който красеше стената над таблата на леглото.

— Карти — установи той.

— Повторение! — възкликна Шалан.

— Не виждам повторение.

— Виж точно тук — настоя тя и се примъкна до стената. — На старата карта това е…

— Натанатан — прочете Шарка, после бръмна тихичко.

— Едно от кралствата от сребърната епоха. Устроено от самите Вестители с божествена цел и дрън-дрън. Обаче виж — тя боцна картата с показалец. — Столицата на Натанатан, Домът на Бурята. Ако трябва ти да прецениш къде бихме намерили нейните останки, сравнявайки тази стара карта с картата на Амарам…

— Би трябвало да са някъде из тези планини — отговори Шарка. — Между думите Сянка на зората и Н в Ничии хълмове.

— Не, не — възрази Шалан. — Използвай малко въображение! Старата карта е влудяващо неточна. Домът на Бурята се намира точно тук. На Пустите равнини.

— Картата не казва така — избръмча Шарка.

— Достатъчно близо е.

— Това не е повторение — докачи се той. — Вие, човеците, не разбирате от шарки. И сега става така. Ето, грее втората луна. Всяка нощ по това време ти спиш. Но не и тази нощ.

— Тази нощ не мога да спя.

— Повече сведения, моля. Защо не? Заради деня от седмицата ли е? Никога ли не спиш в Палахел? Или е заради времето? Твърде топло ли стана? Разположението на луните по отношение на…

— Нищо подобно — отвърна Шалан и сви рамене. — Просто не мога да спя.

— Тялото ти със сигурност може да спи.

— Може би. Но не и главата ми. Вътре се блъскат толкова много мисли, като вълни в камъните. Камъните май също са в главата ми. Не мисля, че това сравнение ме показва особено умна — заключи тя и вирна глава.

— Но…

— Без повече оплаквания — вдигна показалец Шалан. — Тази нощ аз се занимавам с наука.

Тя пусна листа на леглото, пак се надвеси и измъкна още няколко.

— Не се оплаквах — оплака се Шарка. Смъкна се в кревата до нея. — Не че помня много, обаче дали Ясна не ползваше писалище, за да се… „занимава с наука“?

— Писалищата са за досадниците. И за хората, които не разполагат с пухено легло.

Дали в лагера на Далинар щеше да има такова легло за нея? Навярно работата щеше да е по-малко. Тя обаче най-сетне бе успяла да подреди личните финанси на Себариал и беше почти готова да му представи набор от относително спретнати книжа.

В миг на проницателност беше мушнала препис на една от страниците с цитати за Уритиру — за възможните богатства и за връзката с Пустите равнини — сред останалите доклади, които прати на Палона. Най-отдолу написа: „Сред бележките на Ясна Колин се намират тези податки за нещо ценно, скрито в Пустите равнини. Ще Ви държа в течение за моите разкрития.“ Ако Себариал преценеше, че в Равнините има и други изгоди освен скъпоценните ядра, Шалан би могла да го накара да я изведе там с войската, в случай че Адолин не изпълнеше обещанията си.

Приготвянето на всичко това ѝ бе оставило малко време за проучвания, за съжаление. Навярно затова не можеше да спи. По-лесно ще е, ако Навани се съгласи да се срещне с мен, помисли тя. Беше ѝ писала отново и получи отговор, че Навани е заета да се грижи за Далинар, който бил поразен от болест. Явно нищо опасно, но се бил оттеглил за няколко дни, та да се възстанови.