Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Искам да кажа, мила, че всички знаят, че си създадена, за да блестиш в обществото.
— Създадена, за да блестя в обществото — възрази Фани, страшно раздразнена, — да, наистина! А какво става? Едва да се съвзема за светски живот след удара на татковата смърт, умира бедният ми чичо — макар че последното дойде като щастливо избавление, защото, ако не си за пред хората, то по-добре си умри.
— Надявам се, че това не се отнася и до мене, мила? — прекъсна смирено мистър Спарклър.
— Едмънд, Едмънд, ти ще изкараш от търпение и светеца! Не чуваш ли, че говоря за бедния чичо?
— Ти така многозначително ме гледаше, мило момиче — каза мистър Спарклър, — че се почувствувах малко неловко. Благодаря ти, любов моя.
— Ето на̀, ти ми прекъсна мисълта — забеляза Фани и примирително махна с ветрилото — и най-добре е да си легна.
— Недей, мила — настоя мистър Спарклър. — Не бързай.
Фани никак не бързаше: легнала отчаяно по гръб със затворени очи и вдигнати вежди, тя като че ли се бе отказала от всичко земно. Най-после съвсем неочаквано тя пак отвори очи и започна рязко и отсечено:
— И какво става тогава? — питам те. — Какво става? Ами че точно когато бих могла да блестя най-силно в обществото и когато имах много важни основания да желая да блестя най-силно, аз се озовавам в положение, което до известна степен ме лишава от правото да излизам в обществото. Жалко наистина!
— Мила моя — каза мистър Спарклър, — аз мисля, че не е нужно да се затвориш в къщи поради това.
— Едмънд, ти си смешно същество! — отвърна силно възмутена Фани. — Мислиш ли, че една жена, в разцвета на младостта си и не съвсем лишена от личен чар, може в такъв момент да участвува в съревнование и да се яви наред с коя да е жена, във всяко друго отношение по-долу от нея? Ако можеш да предположиш подобно нещо, значи, че глупостта ти няма край.
Мистър Спарклър призна, че си мислел, че това можело да се преодолее.
— Да се преодолее! — повтори Фани с безгранично презрение.
— За известно време — отстъпи мистър Спарклър.
Като не почете с вниманието си последната жалка забележка, мисис Спарклър заяви с огорчение, че това положение може наистина да накара човек да си желае смъртта.
— Обаче — каза тя, когато се посъвзе от обидата — колкото и предизвикателно и жестоко да е това, трябва да се примиря.
— Още повече, че то трябваше да се очаква — каза мистър Спарклър.
— Едмънд — отвърна жена му, — ако не можеш да си намериш по-прилично занимание от това, да търсиш как да обидиш жената, която ти направи чест да ти даде ръката си и която е в неволя, мисля, че ти ще направиш по-добре да си легнеш!
Това обвинение силно огорчи мистър Спарклър и той се извини най-нежно и настоятелно. Извинението му бе прието, но мисис Спарклър го помоли да заобиколи от другата страна на дивана и да седне зад завесата на прозореца, докато тя се поуспокои.
— А сега, Едмънд — каза тя, като разпери ветрилото си и протегна ръка да го докосне, — това, което щях да кажа, когато, както винаги, ти започна да ме отегчаваш и да ме дразниш, е, че ще гледам да не оставаме вече насаме и когато обстоятелствата ми пречат да изляза, където ми се иска, трябва да нареждам така, че винаги да имаме хора тук; защото наистина не мога и не искам да преживявам още един ден като днешния.
Мнението на мистър Спарклър относно плана беше, в две думи, че в него няма никакви глупости. И допълни:
— Освен това сигурно скоро ще дойде и сестра ти.
— Милата Еми, да! — извика мисис Спарклър с топла въздишка. — Миличкото дребосъче. Но, разбира се, единствена Еми не би била достатъчна.
Мистър Спарклър щеше да изпусне едно въпросително „Не?“, но о̀време съзря опасността си и го изрече утвърдително:
— Не. О, разбира се, не, Еми самичка не би била достатъчна.
— Не, Едмънд. Защото не само добродетелите на това скъпо дете, тихият му и спокоен характер се нуждаят от контраст, нуждаят се от живот и движение около тях, за да могат да изпъкнат и да се проявят в подходяща светлина, та да събудят любов, но и на нея самата й трябва малко раздвижване по много причини.
— Точно така — каза мистър Спарклър. — Раздвижване.
— Моля ти се, Едмънд, престани! Навикът ти да прекъсваш, без да имаш какво да кажеш, ме влудява. Трябва да се отучиш от това. Думата ми е за Еми: милото дете беше така привързано към бедния папа и така предано, че сигурно страшно е тъгувало и оплаквало тежката загуба. Нали зная по себе си! Страшно я почувствувах! Но сигурно Еми я е почувствувала още по-силно, понеже беше с бедния папа през цялото време, докато за нещастие аз не бях.