Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Също като че ли съм легнала в кладенец — каза мисис Спарклър и нервно промени положението си. — За бога, Едмънд, ако имаш нещо да кажеш, защо не го кажеш?
Мистър Спарклър би могъл съвсем искрено да каже:
— Нямам какво да кажа, душице — но тъй като този отговор не му дойде наум, той се задоволи само да влезе от балкона и да застане до кушетката на жена си.
— Господи, Едмънд! — каза мисис Спарклър още по-нервно. — Ти просто завираш резедата в носа си! Недей, моля ти се!
Умът на мистър Спарклър се бе зареял нанякъде, а може би и изобщо си се рееше, та като душеше цветето, той едва ли не го завря в носа си. Той се усмихна и рече:
— Прося извинение, мила — и хвърли цветето през прозореца.
— Главата ме заболява, като те гледам застанал така, Едмънд — каза мисис Спарклър, като го погледна след една минута, — изглеждаш така неприятно голям на това осветление. Седни, моля ти се.
— Да, разбира се, мила — каза мистър Спарклър и веднага си сложи стол на същото място.
— Ако не знаех, че най-дългият ден вече премина — каза Фани с отегчена прозявка, — щях да съм убедена, че този е най-дългият ден. Никога не съм изживявала такъв ден.
— Това твоето ветрило ли е, миличка? — запита мистър Спарклър, като взе едно ветрило и й го подаде.
— Едмънд — отвърна съпругата му още по-отегчено, — не ми задавай глупави въпроси, моля ти се. Чие може да бъде освен мое?
— Да, така си и помислих — рече мистър Спарклър.
— Тогава защо питаш? — отвърна Фани. След малко тя се обърна на другата страна и извика: — Ох, господи, никога не е имало такъв дълъг ден!
След малко стана бавно, поразходи се из стаята и пак се върна на мястото си.
— Милинка — каза мистър Спарклър, озарен от оригинална мисъл. — Ти като че ли си нещо неспокойна?
— О! Неспокойна! — повтори мисис Спарклър. — Престани!
— Обожаема — настоя мистър Спарклър, — сложи си малко одеколон. Често съм виждал майка ми да си слага и изглежда, че я освежава. А пък знаеш, че тя е забележителна жена и у нея няма никакви…
— О, господи! — извика Фани и скокна пак. — Това не се търпи! По-скучен ден не е имало, откакто свят светува, уверена съм!
Мистър Спарклър я следеше смирено с поглед, докато тя крачеше из стаята, и изглеждаше малко изплашен. Тя разхвърли няколко дреболии из стаята, погледна през трите прозореца, върна се на дивана и пак се хвърли сред възглавниците.
— А сега, Едмънд, ела тук! Ела по-близо да мога да те стигам с ветрилото си, защото искам да запомниш какво ще ти кажа. Достатъчно. Не идвай по-близо. О, колко голям изглеждаш, наистина!
Мистър Спарклър се извини за това, понеже не зависело от него, и рече, че „нашите момчета“, без да уточнява много чии момчета, го наричали някога Quinbus Flestrin младши или младият човек-планина.
— Трябваше да ми го кажеш по-рано — оплака се Фани.
— Но, миличка — отвърна мистър Спарклър доста поласкан. — Не знаех, че ще представлява интерес за тебе, иначе непременно щях да ти кажа.
— Хайде стига! Престани, за бога! — каза Фани. — Сега аз искам да говоря. Едмънд, ние вече не бива да оставаме насаме. Трябва да взема нужните мерки да не изпадам вече никога в тазвечерното потиснато състояние.
— Миличка — отвърна мистър Спарклър, — както е известно, ти си забележителна жена, у която няма никакви…
— О, Господи! — извика Фани.
Мистър Спарклър така се стресна от това енергично възклицание, придружено с подскачане от кушетката и обратно тръсване на нея, че трябваше да минат няколко минути, преди да се съвземе, за да поясни: