Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Беше Света Троица и понеже по този случай в театъра нямаше никакво представление, той ми каза, че ако на следващия ден отида на същото място както обикновено, щял да доведе сестра си и тъй като неговата чест не му позволявала да остави госпожа Ч. сама, то те щели да ни оставят напълно свободни.
— Давам ви моя ключ и вие ще доведете сестра ми вкъщи, след като вечеряте заедно с нея там, където желаете.
С тези думи ми даде ключа си, който нямах достатъчно воля да не приема и ни остави сами. Миг след него си тръгнах и аз, като казах на моята приятелка, че ще отидем на следващия ден в градината на Зуека.
— Моят брат — каза тя, — се държа толкова прилично, колкото бе възможно при тези обстоятелства.
Дойдох навреме на уреченото място и понеже горях от любов, предвиждах какво ще стане. Бях взел естествено една ложа в операта, но до вечерта ние се разхождахме в нашата градина. Тъй като беше празник, множество малки компании седяха на отделни маси. Не искахме да общуваме с други хора и затова решихме да останем в стаята, която поискахме да ни покажат, а от операта да видим само края. Поръчах добра вечеря. Имахме на разположение седем часа и моята прелестна приятелка ми каза, че няма да се отегчаваме. Тя съблече маскарадното си облекло, седна на скута ми и каза, че съм я пленил напълно чрез начина, по който съм я пощадил след онази отвратителна вечеря. Но всички наши разговори бяха съпроводени с целувки, които ставаха все по-жарки и по-жарки.
— Видя ли — попита ме тя — това, което брат ми направи със своята дама, когато тя седна върху него, като че го яздеше? Аз гледах само в огледалото, но можех добре да си го представя.
— Не се ли страхуваш, че и аз бих могъл да се отнеса с теб по същия начин?
— Не, уверявам те! Как бих могла да се страхувам? Аз зная колко много ме обичаш. С това ти би ме унизил толкова, че не бих могла да те обичам повече. Нека се въздържаме, докато се оженим, нали, мили приятелю? Ти едва ли можеш да си представиш каква радост изпитах, когато те слушах да обясняваш пред майка ми намеренията си. Ние ще се обичаме вечно. Но искам да те питам, мили, обясни ми думите, които са извезани на жартиерите.
— Има ли надпис? Съвсем не знаех това.
— О, да, той е на френски. Направи ми удоволствието и го прочети.
Както беше седнала срещу мен, тя откопча едната жартиера, докато аз свалих другата. Би трябвало да прочета двата стиха, преди да й направя подаръка, те гласяха:
Тези стихове бяха без съмнение много свободни, но ми се струваха добре съчинени, смешни и духовити. Изсмях се високо и се изсмях още по-високо, когато трябваше да й преведа по нейно настояване съдържанието. Понеже обектът беше съвсем нов за нея, аз трябваше да се впусна в обясняване на подробностите, при което и двамата пламнахме в огън.
— Вече не бих се осмелила — каза тя — да покажа жартиерите си някому и съжалявам за това.
И тъй като аз направих замислено лице, тя продължи:
— Кажи ми за какво мислиш?
— Мисля, че тези щастливи жартиери се ползуват с едно предимство, което аз, може би, никога не бих имал. Как бих желал да бъда на тяхно място. От това желание бих умрял, и то бих умрял щастлив.
— Не, приятелю! И с мен става същото, както с теб, но аз съм убедена, че ще живея. Впрочем ние можем да ускорим нашата сватба. Готова съм да се сгодим още утре, ако желаеш. Ние сме свободни и баща ми ще трябва да даде съгласието си.
— Ти си права, честта би го принудила да стори това. Все пак, възнамерявам да го помоля за ръката ти чрез другиго, за да му дам доказателство за моето уважение, след това скоро ще имаме своя дом. До осем или десет дни той ще получи предложението ми.
— Толкова скоро? Ще видиш, че той ще отговори, че съм още много млада.
— И може би има право.
— Не, защото съм наистина млада, но не толкова млада, че да не мога да бъда твоя жена.
Намирах се върху нажежени въглени и ми беше невъзможно да се противя повече на огъня, който ме изгаряше.
— О, моя обожаема възлюблена — извиках аз, — убедена ли си също и в това, че те обичам и считаш ли ме за способен да те измамя? Сигурна ли си, че никога не ще съжаляваш за това, че си станала моя съпруга.
— Повече от сигурна съм, сърце мое, защото не можеш да желаеш нещастието ми.
— Е, добре тогава нека се оженим още веднага. Сам бог ще бъде свидетел на нашите клетви, а по-добър свидетел не можем да имаме, защото той познава чистотата на нашите намерения. Нека се закълнем във взаимна вярност, да съединим съдбините си и да бъдем щастливи. Ние ще засилим връзката на нежността, която ни съединява, чрез одобрението на твоя баща и чрез тържествения обред на религията, щом бъде възможно. Но дотогава бъди моя! Бъди изцяло моя!