Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Не трябва да позволим на лорд Тивин да ни спипа тук в Харънхъл — говореше сир Енис Фрей, докато Аря пълнеше легена. Сивокос и изгърбен грамаден мъж със зачервени очи и огромни ръце, сир Енис беше довел хиляда и петстотин меча на Фрей на юг в Харънхъл, но често като че ли не можеше да държи под командата си дори собствените си братя. — Замъкът е прекалено голям и му трябва цяла армия, за да го удържи, а щом бъде обкръжен, няма да можем да храним цяла армия. Нито можем да се надяваме, че ще съберем достатъчно запаси. Околностите са изпепелени, селата са оставени на вълците, зърното е изгоряло или обрано. Вече е есен, а няма запаси храна, нито посев. Живеем от събиране на продоволствие и ако Ланистърите ни отрежат, само за един лунен кръг ще изпаднем дотам, че ще разчитаме на плъховете и подметките на ботушите си.

— Нямам намерение да се оставя да ни обсадят тук. — Гласът на Рууз Болтън беше толкова тих, че мъжете се напрягаха да го чуят, затова в покоите му винаги цареше тази странна тишина.

— Тогава какво? — запита сир Джаред Фрей — длъгнест, плешив и с пъпки по лицето. — Да не би Едмур Тъли толкова да се е опиянил от победата си, че да е решил да даде на лорд Тивин битка на открито поле?

„Ако го направи, ще ги разбие — помисли Аря. — Ще ги срази, както на Червената вилка, ще видите.“ Незабелязано пристъпи и застана до Кибърн.

— Лорд Тивин е на много левги оттук — каза спокойно Болтън. — Все още има много неща да оправя в Кралски чертог. Много време ще мине, докато тръгне срещу Харънхъл.

Сир Енис упорито поклати глава.

— Не ги познавате Ланистърите като нас, милорд. Крал Станис също мислеше, че лорд Тивин е на хиляда левги, и това го подведе.

Бледият мъж в леглото се усмихна невъзмутимо.

— Аз не съм от тези, които се подвеждат, сир.

— Дори Речен пад да събере цялата си сила и Младия вълк да се върне с победа от запад, как можем да се надяваме, че ще устоим на четта, която лорд Тивин ще изпрати срещу нас? Когато дойде, той ще дойде с повече мощ, отколкото командваше при Зелената вилка. Напомням ви, че Планински рай се е присъединил към каузата на Джофри!

— Не съм го забравил.

— Бях веднъж пленник на лорд Тивин — заяви сир Хостийн, плещест мъж със скулесто лице, за когото разправяха, че бил най-силният от рода Фрей. — Нямам никакво желание да се радвам отново на гостоприемството на Ланистър.

Сир Харис Хайг, Фрей по майчина линия, закима енергично.

— Щом лорд Тивин можа да победи толкова опитен в битките човек като Станис Баратеон, какви шансове има срещу него нашето момче крал? — Огледа братята и братовчедите си за подкрепа и неколцина от тях кимнаха в съгласие.

— Някой трябва да намери кураж да го каже — намеси се сир Хостийн. — Войната е изгубена. Крал Роб трябва да бъде накаран да го разбере.