Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Десет, халееси, само защото сте толкова хубава. Вземете го да се гледате в него. Само фин месинг като този може да улови хубостта ви.

— Може да служи само за нощно гърне. Ако го хвърлиш, може да го вдигна, стига да не се налага да се навеждам много. Но да плащам за него? — Дани тикна подноса в ръцете му. — Червеи са ви влезли през носа и са ви изяли ума.

— Осем хонора — изрева търговецът. — Жените ми ще ме набият и ще рекат, че съм глупак, но какво да правя, безпомощно детенце съм в ръцете ви. Хайде, само осем, това е по-малко от цената му.

— За какво ми е този грозен месинг, когато Ксаро Ксоан Даксос ме храни в златни блюда? — Докато се обръщаше да тръгне, погледът на Дани се плъзна към непознатите. Мургавият мъж беше почти толкова широк, колкото изглеждаше в блюдото, с лъскаво плешиво теме и гладки бузи като на евнух. В мръсния му жълт пояс беше затъкнат дълъг крив аракх. Над пояса беше гол, ако се изключеше нелепо малкият кожен елек с железни пъпки. Ръцете, широките гърди и огромният му корем бяха целите нашарени със стари белези.

По-старият носеше пътно наметало от бозава вълна, с отметната качулка. Дългата му бяла коса падаше до раменете, а бялата му брада покриваше долната половина на лицето му. Подпираше се на тояга, дълга колкото самия него. „Само глупците ще гледат така открито, ако ми мислят зло.“ Все пак може би беше разумно да се върне при Джого и Аго.

— Старият не носи меч — каза тя на Джора на Общата реч, след като го придърпа настрани.

Търговецът на месинг заподскача след тях.

— Пет хонора, само за пет хонора е ваш, той за вас е направен.

— Кривак от здраво дърво може да пръсне един череп също като боздуган — каза сир Джора.

— Четири! Знам, че го искате! — Затанцува пред тях и заподскача заднишком, като тикаше лъскавото блюдо в лицата им.

— След нас ли вървят?

— Вдигни го това малко по-високо — каза рицарят на търговеца. — Да. Старецът уж се спря пред сергията на грънчаря, но кафявият не откъсва очи от вас.

— Два хонора! Два! Два! — Търговецът се задъха от подскачането.

— Плати му ги да не вземе да се самоубие — каза Дани на сир Джора и се зачуди какво ще прави с това грамадно блюдо от месинг. Той се извърна назад и посегна за кесията си, за да сложи край на целия маскарад. Не можеше да остави кръвта на дракона да я подкарат през целия пазар някакъв белобрад старец и дебел евнух.

На пътя й излезе един картянин.

— Майко на дракон, за вас. — Коленичи и тикна в лицето й инкрустирана с драгоценни камъни кутия.

Дани я взе, без да мисли. Кутията беше от резбовано дърво, а капакът й от бисерна раковина, инкрустиран с яспис и халцедон.