![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Сир Джора се намръщи.
— Лицето ти ми се струва познато, но в Ланиспорт имаше стотици, а в Пайк — хиляди. И освен това не съм лорд. Мечия остров ми го отнеха. Аз съм най-обикновен рицар.
— Рицар в моята Кралска гвардия. — Дани го хвана под мишница. — И мой верен приятел и съветник. — Тя огледа изпитателно Арстан. Старецът излъчваше някакво стаено достойнство и сила, и това й хареса. — Станете, Арстан Бяла брада. Добре сте дошли, Силен Белвас. Сир Джора го познавате. Ко Аго и Ко Джого са кръв от моята кръв. Те преминаха с мен червената пустош и видяха раждането на моите дракони.
— Конни момчета. — Белвас се ухили зъбато. — Белвас е убил много конни момчета в бойните трапове. Дрънкат с камбанки, когато умират.
Аракхът на Аго изхвърча в ръката му.
— Никога не съм убивал дебел кафяв мъж. Белвас ще е първият.
— Прибери стоманата, кръв на моята кръв — каза Дани. — Този мъж е дошъл да ми служи. Белвас, а ти ще се разбираш с хората ми и ще ги уважаваш, иначе ще те освободя от служба по-скоро, отколкото би ти се искало, и с повече белези, отколкото си дошъл.
Зъбатата усмивка изчезна от широкото кафяво лице на гиганта и той се намръщи объркано. Явно дори мъжете рядко си позволяваха да го заплашват, да не говорим за момичета, три пъти по-дребни от него. Дани му се усмихна, за да притъпи малко жилото на укора си.
— Хайде, кажете ми сега какво иска магистър Илирио от мен, та ви е пратил тук чак от Пентос?
— Иска драконите — отвърна навъсен Белвас, — и момичето, което ги прави. Вас иска.
— Белвас казва истината, ваша милост — рече Арстан. — Заръчаха ни да ви намерим и да ви върнем в Пентос. Седемте кралства имат нужда от вас. Робърт Узурпатора е мъртъв, цялото кралство кърви. Когато отплавах от Пентос, в страната имаше вече четирима крале, а правосъдие — никакво.
Радост разцъфна в сърцето й, но Дани я затаи.
— Но аз имам три дракона — каза тя, — и над сто души в своя халазар, с всичкото им имущество и коне.
— Все едно — избоботи Белвас. — Вдигаме всичко. Дебелият мъж нае три кораба за малката си среброкоса кралица.
— Така е, ваша милост — каза Арстан Бяла брада. — Големият кораб „Садулеон“ е пристанал в края на залива, а галерите „Лятно слънце“ и „Гордостта на Джозо“ са на котва отвъд вълнолома.
„Три глави има драконът“ — помисли удивена Дани.
— Ще кажа на хората си да се приготвят веднага за тръгване. Но корабите, които ще ме върнат у дома, трябва да са с други имена.
— Както желаете — рече Арстан. — Какви имена предпочитате?
— „Вхагар“ — каза Денерис — „Мераксес“. И „Балерион“. Нарисувайте имената на корпусите им със златни букви, три стъпки високи, Арстан. Искам всеки, който ги види, да разбере, че драконите се завръщат.
АРЯ
Главите бяха топени в катран, за да се забави гниенето. Всяка сутрин, когато Аря отидеше на кладенеца да извади вода за легена на Рууз Болтън, й се налагаше да минава под тях. Лицата им бяха обърнати навън, така че не виждаше лицата им, но обичаше да си представя, че едната е на Джофри. Мъчеше се да си представи как ще изглежда хубавото му лице, натопено в катран. „Ако бях врана, щях да мога да полетя и да накълва глупавите му дебели нацупени устни.“
Главите никога не оставаха без гости. Враните кръжаха около стражевата кула над портата и се биеха за всяко око, грачеха, пъдеха се и литваха, когато някой часовой преминеше по пасажа между бойниците. Понякога и гарваните на майстера се включваха в пиршеството, излитаха с плясък на големите си черни криле от гарванарника и се понасяха надолу към портата. Когато дойдеха, враните се пръскаха, но се връщаха веднага щом по-едрите птици се махнеха.
„Дали гарваните помнят майстер Тотмур? — чудеше се Аря. — Дали тъгуват за него? Когато му изграчат, дали се чудят защо не им отговаря?“ Сигурно мъртвите можеха да им говорят на някакъв таен език, който живите не чуваха.
Тотмур беше изпратен на дръвника затова, че е пращал птици до Скалата на Кастърли и Кралски чертог, Лукан оръжейникът — защото правел оръжия за Ланистър, стопанката Хара — затова, че накарала слугите на лейди Уент да служат на тях, стюардът — защото дал на Тивин ключовете на съкровищницата. Готвачът беше пощаден (според някои — защото направил невестулкината супа), но изгониха от складовете хубавата Пия и другите жени, които бяха предлагали прелестите си на войниците на Ланистър. Тях ги съблякоха, обръснаха и ги оставиха в средния двор до мечата яма за забавление на всеки мъж, който ги поиска.
Докато Аря вървеше към кладенеца, с тях се забавляваха трима от ратниците на Фрей. Тя се постара да не поглежда, но чу смеха на мъжете. Напълни ведрото и тръгна. Вече се връщаше към Кралската клада, когато стопанката Амабел я сграбчи за ръката. Водата се плисна и намокри крака на Амабел.