Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Достатъчно кръв пуснах, Нан. Можеш да махнеш пиявиците.

— Веднага, милорд. — Не беше редно да принуждава Рууз Болтън да я подканя два пъти. Искаше й се да го попита какво искаше да каже сир Хостийн за Зимен хребет, но не посмя. „Ще попитам Елмар — реши Аря. — Елмар ще ми каже.“ Пиявиците се загърчиха бавно в пръстите й, докато внимателно ги отскубваше от тялото на лорда — бяха влажни на пипане и натежали от кръвта. „Най-обикновени пиявици — повтаряше си тя. — Ако ги стисна в шепа, ще се смачкат.“

— Има писмо от лейди съпругата ви. — Кибърн извади от ръкава си свитък. Макар да носеше халат на майстер, Кибърн нямаше верига на врата. Разправяха, че я загубил, защото се забъркал с некромантия.

— Прочети го — каза Болтън.

Лейди Валда му пишеше от Близнаците почти всеки ден, но всичките й писма бяха едни и същи. „Моля се за вас всяка сутрин, обед и вечер, мой скъпи милорд — пишеше тя, — и с нетърпение броя дните, когато отново ще споделите ложето ни с мен. Върнете се скоро и аз ще ви дам законни синове, които да заемат мястото на вашия скъп Домерик и да властват след вас в Дредфорт.“ Аря веднага си представи едно пълничко розово бебче в люлка, покрито с пълнички розови пиявици. Тя донесе влажна кърпа на лорд Болтън да изтрие мекото си обезкосмено тяло.

— И аз ще изпратя писмо — каза той на бившия майстер.

— До лейди Валда ли?

— До сир Хелман Толхарт.

Преди два дни беше пристигнал вестоносец от сир Хелман. Мъжете на Толхарт бяха завзели замъка на Дарис — след кратка обсада гарнизонът на Ланистър се беше предал.

— Кажете му да подложи пленниците на меча, а замъка да опожари, по заповед на краля. След това да присъедини силите си към Робърт Гловър и да ударят на юг към Дъскъндейл. Земите там са богати и почти незасегнати от войната. Време е да я вкусят. Гловър изгуби замък, а Толхарт — роден син. Нека да си отмъстят над Дъскъндейл.

— Ще подготвя писмото да го подпечатате, милорд.

Аря се зарадва, като чу, че замъкът Дарис ще бъде изгорен. Там я бяха отвели, когато я хванаха след свадата с Джофри, и там кралицата беше заповядала на баща й да убие вълка на Санса. „Заслужава да изгори.“ Но съжали, че Робърт Гловър и сир Хелман Толхарт няма да се върнат в Харънхъл. Бяха тръгнали много бързо, преди да реши дали да им довери тайната си.

— Днес ще изляза на лов — обяви Рууз Болтън докато Кибърн му помагаше да облече подплатения жакет.

— Безопасно ли е, милорд? — попита го с безпокойство Кибърн. — Преди три дни хората на септон Ът бяха нападнати от вълци. Дошли през нощта в стана му, няма и на пет разкрача от огъня, и убили два коня.

— Точно вълци смятам да ловя. От воя им почти не мога да спя. — Болтън закопча колана си и намести ножницата на меча и камата. — Казват, че някога вълчищата вилнеели из севера на глутници по сто и повече, и нямали страх нито от хора, нито от мамути, но това е било отдавна и в друга земя. Все пак е странно да видиш вълци на юг толкова дръзки.

— Ужасните времена раждат ужасни неща, милорд.