Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ваша милост? — Мормон сниши меча си само на педя. — Тези мъже ви нападнаха.

— Те ме защитиха. — Дани тръсна ръка да изгони паренето от пръстите си. — Беше другият, картянинът. — Огледа се, но го нямаше. — Беше Жалостив. В кутията за бижута, дето ми я даде, имаше мантикора. Този човек я изби от ръката ми. — Продавачът на месинг още се търкаляше на земята. Тя отиде при него и му помогна да стане. — Ужили ли те?

— Не, добра лейди — отвърна той разтреперан, — иначе щях да съм умрял. Но ме докосна, аййй, когато падна от кутията на ръката ми. — Дани видя, че се е подмокрил, и нищо чудно. Тя му даде един сребърник заради неприятностите и го отпрати, след което се обърна към стареца с бялата брада.

— На кого дължа живота си?

— Нищо не дължите, ваша милост. Името ми е Арстан, макар че Белвас ме нарече Бяла брада по пътя ни насам. — Макар че Джого го беше пуснал, старецът си остана на едно коляно. Аго вдигна тоягата му, обърна я, изруга тихо на дотракски, изстърга останките от мантикората й му върна тоягата.

— А кой е Белвас? — попита Дани.

Грамадният кафяв евнух пристъпи тромаво напред и прибра аракха в канията.

— Белвас съм аз. Силния Белвас ми викат в бойните трапове на Мийрийн. Не съм губил никогаж. — Плесна се по нашарения с белези корем. — Оставям на всеки да ме порне веднъж преди да го убия. Преброй белезите и ще разбереш колко души е убил Белвас Силния.

Дани нямаше нужда да брои белезите. От пръв поглед се виждаше, че са доста.

— И защо си тук, Белвас?

— От Мийрийн ме продадоха в Кохор, оттам в Пентос, на дебелия мъж със сладката миризма в косата. Той прати Белвас Силния през морето и стария Бяла брада с него, да му служи.

„Дебелия мъж със сладката миризма в косата…“

— Илирио? — възкликна тя. — Пратил ви е магистър Илирио?

— Да, ваша милост — отвърна Бяла брада. — Магистърът ви моли за милостива прошка затова, че изпрати нас вместо сам да дойде, но не може вече да седи на кон, както на младини, а пътуването по море му пречи на храносмилането. — Допреди малко говореше на валирианския от Свободните градове, но сега премина на Общата реч. — Съжалявам, ако ви притеснихме. Честно казано, не бяхме сигурни, очаквахме някоя по… повече…

— Царствена? — Дани се засмя. Нямаше дракон със себе си, а облеклото й трудно можеше да мине за одежди на кралица. — Говорите добре Общата реч, Арстан. Да не сте от Вестерос?

— Оттам съм. Роден съм в дорнските блата, ваша милост. Като момче бях скуайър в двора на лорд Суан. — Поради липса на знаме, надигна високата си тояга като пика. — Сега съм скуайър на Белвас.

— Малко сте стар за такава служба, нали? — Сир Джора беше застанал зад нея и държеше неловко под мишница месинговото блюдо. Коравата глава на Белвас го беше изкривила доста.

— Не чак толкова стар, че да не служа на своя суверен, лорд Мормон?

— И мен ли ме познавате?

— Виждал съм ви веднъж-дваж как се биете. В Ланиспорт за малко щяхте да свалите Кралеубиеца. И на Пайк, там също. Не помните ли, лорд Мормон?