Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво смятате да правите сега? — попита я Ру.
— Ще продам къщата и фирмата. — Тя отново започна да плаче. — Имам семейство в Танерус. Ще ида при тях. Ще ми е трудно, но ще се справя.
— Не — каза Ру. Помисли за момчето и момичето и за двете си деца, после добави: — Мисля, че децата не трябва да страдат… заради грешките на бащите си.
— Какво предлагате? — попита Хелън.
— Позволете ми да се погрижа за фирмата „Джейкъби и синове“. Няма да взема и петак печалба от компанията. Ще действам все едно, че е моя, но когато синът ви порасне достатъчно, ще поеме нейния контрол. — Ру се огледа, докато крачеха към изхода на къщата. — Никога не съм разменял и дума с Рандолф, но мисля, че единственият недостатък на съпруга ви беше, че обичаше твърде много брат си. Само с Тим си имах разправии. — Взе ръката на жената и рече: — Да приключим с това още сега.
— Вие сте благороден човек — каза жената.
— Не съм — отвърна Ру. — Съжалявам. Повече, отколкото бихте могли да си представите. Ще изпратя нотариуса си, за да подпише договор с вас като вдовица на покойния Рандолф Джейкъби и компания „Горчиво море“. Той ще поеме ръководството на „Джейкъби и синове“ дотогава, докато желаете да я пазите като собственост или вашият син е готов да поеме управлението. Ако имате нужда от нещо, каквото и да е, трябва само да ме помолите. — Той посочи Даш. — Моят помощник ще дойде при вас този следобед и ще ви заведе до храма. Имате ли и други роднини, които трябва да присъстват с вас?
— Не. Те живеят в друг град.
— Щях да ви пожелая всичко хубаво на прощаване, госпожо Джейкъби, но това ще прозвучи като глупост. Нека на тръгване ви кажа, че много бих искал да се бяхме срещнали при други обстоятелства.
Като отново едва сдържаше сълзите си, Хелън Джейкъби рече:
— Аз също, господин Ейвъри. Смятам, че при други обстоятелства бихте станали приятели с Рандолф.
Двамата мъже напуснаха къщата и се качиха в каретата. Даш не каза нищо, а Ру сложи ръка върху лицето си. След момент започна тихо да хълца.
Калис даде сигнал и колоната спря. През последните три дни бяха срещали само малки групи пантатийци. Калис прецени, че са изминали двайсетина километра на север от мястото, където бяха влезли в огромния кладенец в сърцето на планината. Още няколко пъти намираха следи от сражения и разрушение. Срещаха се и случайни трупове на сааурци, но досега не бяха виждали жив гущерочовек. Ерик вече ги беше срещал и беше доволен, че не му се налага отново да се сблъсква с тях.
Бореше се с чувството, че всичко е напразно. Галериите като че ли продължаваха безкрайно под скалите; в двореца беше виждал карти, които показваха, че тази планина е дълга около две хиляди километра. Ако пантатийското царство не беше ограничено по площ, както смяташе Калис, щяха да са мъртви много преди да могат да унищожат всички люпилни на змиехората.
Всички бяха напрегнати; другият призрак, който преследваше въображението им, беше въпросният трети, неизвестен играч. Намираха останки не само от пантатийци или от сааурци. Освен тях имаше и човешки останки — на нещастни затворници, довличани в планините за храна на младите пантатийски създания. Който и да воюваше с пантатийците, очевидно имаше същата цел, както отрядът на Калис и неговите хора: бяха открили още три люпилни и навсякъде бяха разхвърляни малки противни създания, разкъсани на парчета.
Колкото повече доказателства за това намираха, толкова повече Ерик се убеждаваше, че извършеното не прилича на нещо, което биха могли да сторят известните им враждебни сили. Някои от мъртвите тела бяха разкъсани напълно, раздърпани парче по парче. Други, по-възрастни пантатийци, бяха отхапани наполовина. Ерик не можеше да се избави от представата за някакво чудовищно създание от старинна приказка, материализирано тук от непознат магьосник, за да унищожава враговете им.
Но когато разсъждаваше на глас за това, единственият отговор на Миранда беше:
— А къде са пантатийските магьосници?
Според Ерик всички пантатийски жреци бяха на бойното поле, за да служат на Изумрудената кралица. Но Миранда не изглеждаше много убедена в това.
Един съгледвач се върна и доложи:
— Нищо няма напред, но има някакво странно ехо, сержант.
— Какво имаш предвид? — попита Ерик.
— Не ми прилича на нищо познато, но като че ли има нещо пред нас на много голямо разстояние. Вдига толкова голям шум, че бихме могли да се приближим, без да ни чуе.
Казаха на Калис и той рече:
— Очевидно скоро ще го срещнем.
Миранда обърса челото си.
— Горещината тук е толкова тежка, колкото в Зелените канали на Кеш.