Спомен за светлина

Нишките възможност _упорстваха_, докато Ранд ги втъкаваше в своя въображаем свят. Не знаеше какво означава това. Може би това, на което държеше, беше силно невероятно. Това, което правеше с нишките, за да покаже едно възможно бъдеще, бе нещо повече от проста илюзия. Включваше поглед към светове, които бяха съществували преди, светове, които можеше да съществуват отново. Огледала на реалността, в която живееше.

Не сътворяваше тези светове. Просто ги… проявяваше.

Принуди нишките да разкрият реалността, която искаше, и те най-сетне се подчиниха. За пореден път тъмнината стана светлина и нищото се превърна в _нещо_.

И той пристъпи в свят, който не познаваше Тъмния.

Избра Кемлин за вход към този свят. Може би защото Тъмния го бе използвал в последното си творение, а Ранд искаше да докаже на себе си, че онова ужасно видение не е неизбежно. Трябваше отново да види града, но не покварен.

Стъпи на широката улица пред двореца и си пое дълбоко дъх. Липите бяха разцъфтели и под тях лудуваха деца.

Нито облак не помрачаваше синьото небе. На пътя към двореца не стояха стражи, само един вежлив слуга, който отговаряше на въпросите на няколко посетители.

Ранд закрачи натам през зелената трева. Едно момиченце се приближи към него и той спря и му се усмихна.

Детето се пресегна и пипна меча на кръста му. Изглеждаше объркано.

- Какво е това? - попита го ококорено.

- Реликва - отрони Ранд тихо.

Смехът на другите деца накара момиченцето да извърне глава към тях. Разсмя се и хукна натам да си продължат играта.

ТОВА ЛИ Е СЪВЪРШЕНСТВОТО ЗА ТЕБ?

Гласът на Тъмния отекна далечен. Можеше да прониже тази реалност, за да му проговори, но не можеше да се появи тук като в другите видения. Този свят беше неговата противоположност.

Беше светът, който щеше да съществува, ако Ранд го убиеше в Последната битка.

- Ела и виж - отвърна му той с усмивка.

Отговор не последва. Ако Тъмния се оставеше да бъде въвлечен в тази реалност, щеше да престане да съществува. Тук той беше мъртъв.

Всичко се превъртя и се появи отново. Това беше смисълът на Колелото на Времето. Защо трябваше да се печели една битка срещу Тъмния и той отново да се върне? Ранд можеше да направи повече. Можеше да направи _това_.

- Бих искал да се видя с кралицата - помоли Ранд слугата при дворцовите порти. - Вътре ли е?

- Ще я намерите в градините, младежо - отвърна любезно разводачът. Погледна меча на Ранд, но по-скоро с любопитство, отколкото с тревога. В този свят хората не можеха да си представят, че някой ще иска да нарани друг. Не се случваше.

- Благодаря ви - отвърна Ранд и влезе в двореца. Коридорите изглеждаха познати, но и някак различни. Кемлин беше почти сринат до основи по време на Последната битка и дворецът бе изгорял. Пресъграденото наподобяваше това, което беше преди, но не напълно.