Сияйни слова

— Ала и бурята отслабваше; гърмът заглъхна, мълнията угасна. И капките се плъзгаха, отслабнали като роса. Че Шин не бе за тях земя.

— Напред — морето, краят на борбата. Бързия все водеше, а мишците му бяха като рани. Очите едва виждаха, нозете едва ходеха, а той вървеше към съдбата си. Ти края знаеш, той ще живее и ще разтърсва хората. Какъв е краят ще ми кажеш.

Музика без думи. Шутът очакваше отговора на Каладин. Стига вече, каза си той.

— Той умря. Не успя. Край.

Мелодията рязко секна. Каладин отвори очи и погледна Шута. Дали не го ядоса с такъв жалък край на историята?

Шутът се взираше в него. Инструментът все още лежеше в скута му. Не личеше да е ядосан.

— Значи знаеш.

— Какво? Мислех, че ти я съчиняваш.

— Не, ти я съчини.

— Какво толкова има за знаене тогава?

Шутът се усмихна.

— Всичко е било разказано и преди. Ние си разказваме истории, както са го правели всички хора някога. И както ще го правят винаги. Само имената се менят.

Каладин седна. Потропа с пръст по каменната пейка.

— И така… Този Бързия. Истински ли е бил?

— Колкото аз съм истински.

— И е умрял? Преди да победи в надбягването?

— Умрял е — отговори Шутът с усмивка.

— Какво?

Шутът нападна инструмента. Музиката раздра тясната килия. Когато звуците станаха още по-високи, Каладин се изправи на крака.

— И в тази земя от кал и пръст — викна Шутът — героят падна и не мръдна! Тялото му се изчерпа, силата му се срази, и нямаше го вече Бързия.

— Бурята приближи и го завари там. Застина и се спря в пътя си! Дъждът валеше, вееше вятърът, ала не можеше напред да продължи.

— За блясъка на славата и за живота, за непостигнатите цели и за борбата. Вятърът разбра — всеки човек е длъжен да опита. Това е изпитание, мечта е.

Каладин пристъпи бавно към вратата. Дори с отворени очи го виждаше. Представяше си го.

— Тъй, в земята от пръст и кал героят наш самата буря спря. Дъждът като сълзи се лееше и Бързия не се предаде. Умря тялото, но волята му — не. Душата му надигна се във ветровете.

— На деня в последната песен се понесе да победи и да покори зората. През морето и вълните Бързия без дъх вече не оставаше. Вечно силен, вечно бърз, завинаги свободен да се надбягва с вятъра.

Каладин опря ръце на стоманените пръти. Музиката прозвъня, после замря бавно.

Каладин почака малко. Шутът се взираше в инструмента, а на устните му играеше горда усмивка. Най-сетне прибра инструмента под мишница, взе си торбата и сабята и се отправи към изхода.

— Какво означава това? — прошепна Каладин.

— Историята е твоя. Ти решаваш.

— Ама ти вече я знаеше.

— Знам повечето истории, но точно тази не съм пял досега. — Шутът отново го погледна и се усмихна. — Какво означава тя, Каладин от Мост Четири? Каладин Благословени от Бурята?

— Бурята го е застигнала — отговори Каладин.

— В края на краищата, бурята застига всекиго. Има ли значение?

— Не знам.

— Добре. — Шутът вдигна сабята към челото си, като в знак на уважение. — Значи има върху какво да помислиш.

После си отиде.