Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Никога не съм чувал тук шумове, за които заслужава да се говори.
— Ах! Но ако живееш в тази къща и си принуден да ходиш из нея като мене, щеше да ги чуеш и ти — каза Ефри — и щеше да си мислиш, че заслужава да се говори за тях, и щеше да се пръскаш от мъка, че не ти позволяват да говориш за тях. Ето го Джеримая! Ще направиш да ме убие!
— Мила Ефри, тържествено ти заявявам, че виждам светлината от отворената врата върху пода на антрето и ти самата би могла да я видиш, ако само пожелаеш да си откриеш лицето и да погледнеш.
— Не смея — каза Ефри, — никак не смея, Артър. Винаги ходя със забулени очи, когато Джеримая не ме вижда, а понякога и пред него.
— Той не може да затвори вратата, без да го видя — каза Артър. — Тук ти си в такава безопасност, като че ли той е на петдесет мили оттук.
— Де да беше! — извика Ефри.
— Ефри, искам да зная какво не е в ред тук; искам да ми се изяснят малко тайните на тази къща.
— Казвам ти, Артър — прекъсна го тя, — тайната се крие в шумове, шумолене, промъкване из къщи, треперене, стъпки отгоре, стъпки отдолу.
— Но това не са всичките тайни.
— Не зная — каза Ефри. — Не ме питай повече. Старата ти изгора е наблизо, а е такова дрънкало.
Старата му изгора, която наистина беше така близо и в трепетно очакване се облягаше на него под четиридесет и пет градусов ъгъл, тук се намеси, за да увери мистрис Ефри много настоятелно, макар и не с голяма яснота, че каквото чуе, ще си остане там и ще бъде неприкосновено — ако не заради другиго, то заради Артър — твърде фамилиарно съзнавам, — Дойс и Кленъм.
— Умолявам те, Ефри, ти си една от малкото хора, които са ми оставили хубави спомени от детството, умолявам те заради майка ми, заради съпруга ти, заради тебе самата, заради всички ни. Сигурен съм, че ако искаш, можеш да ми кажеш нещо във връзка с идването на този човек тук.
— Е добре тогава, ще ти кажа, Артър — отвърна Ефри, — Джеримая иде!
— Не, казвам ти, че не иде! Вратата е отворена и той е вън и разговаря.
— Тогава ще ти кажа — каза Ефри, след като се ослуша. — И първия път, като дойде, и той самият чу шума. „Какво е това?“ — дума ми той. „Не зная какво е — казвам му аз и се улавям за него, — но съм го чувала много пъти.“ И докато му казвам това, той, вперил поглед в мене, целият се разтрепера.
— Той често ли идва тук?
— Само онзи път и последната вечер.
— Какво прави той онази вечер, след като си отидох?
— Онези двамата умници останаха с него насаме. Джеримая затанцува край мене, след като те изпратих (той винаги започва да танцува край мене, когато ще ме мъчи), и ми рече: „Сега, Ефри, аз ще вървя след тебе, жено, и ще те подкарам нагоре.“ Тогава ме стисна отзад за врата, докато зяпнах, и така ме избута до леглото ми и все ме стискаше. Това той нарича „да ме подкара нагоре“. О, какъв е зъл!
— Нещо повече не чу ли и не видя ли, Ефри?
— Нали ти казах, че ме заведе да си легна, Артър! Ето иде!
— Уверявам те, още е на вратата. Ами тези шушукания и съвещания, Ефри, за които спомена, какви са те?
— Отде да зная! Хич не ме и питай за тях, Артър. Върви си.
— Но, мила моя Ефри, ако не прозра малко в тези тайни въпреки мъжа ти, въпреки майка ми, лошо ще си патим от това.
— Не ме питай нищо — повтори Ефри, — аз вече от дълго време живея в някакъв сън. Върви си, върви си!
— Ти вече ми каза това — отвърна Артър. — Каза ми го и снощи на вратата, когато те попитах какво става тук. Какво искаш да кажеш с това, че живееш в някакъв сън?
— Няма да ти кажа. Махни се! И сам да беше, пак нямаше да ти го кажа, а камо ли пред старата ти изгора.
Напразни останаха молбите на Артър и уверенията на Флора. Ефри, която трепереше и се бореше през цялото време, остана глуха за всичките им молби и гледаше само да се измъкне от долапа.
— Предпочитам да извикам Джеримая, отколкото да продумам още една дума! Ще го извикам, Артър, ако не престанеш да ми говориш. Само още една дума ще ти кажа, преди да го повикам: ако някога успееш да сложиш на място онези двама умници (и трябва да успееш, както ти казах още първия път, като си дойде, защото не си живял тук толкова години, та да се боиш до смърт от тях като мене), то гледай да се справиш с тях пред очите ми и после ми кажи: „Ефри, разкажи ми сънищата си!“ Тогава може би ще ти ги разправя.