Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Докато Флорънс стоеше като закована и гледаше изтерзаното лице и широко разтворените очи пред себе си, тя видя като насън как Едит закри очите си с ръце и треперейки с цялото си тяло и промъквайки се близо до стената, се прокрадва край нея като край някое отвратително животно и изчезна.
Флорънс падна в несвяст на стълбите и както предполагаше по-късно, мисис Пипчин я бе намерила там в това състояние. Тя не помнеше нищо, докато видя, че лежи в собственото си легло, а мисис Пипчин и няколко слуги се суетят наоколо й.
— Къде е мама? — бе първият й въпрос.
— Отишла е на гости — отвърна мисис Пипчин.
— А татко?
— Мистър Домби е в стаята си, мис Домби — рече мисис Пипчин, — а вие най-добре е да се съблечете и веднага да си легнете.
Такъв лек препоръчваше тази мъдра жена за всякакъв вид неразположение и най-вече за горест и безсъние, като за тези провинения много от младите жертви от замъка в Брайтън бяха осъждани за лежане от десет часа сутринта.
Без да дава обещания за смиреност, но изразявайки желанието да полежи спокойно, Флорънс побърза да се отърве от грижите на мисис Пипчин и слугите. Когато остана сама, тя се замисли за случилото се на стълбите, като отначало се съмняваше дали всичко бе станало наяве, после се обля в сълзи, а накрая изпита неописуем и безграничен ужас, какъвто бе почувствувала предната нощ.
Тя реши да не заспива, докато не се върне Едит, и ако не може да поговори с нея, поне да се увери, че благополучно се е прибрала. Какви неясни и мъгляви опасения накараха Флорънс да вземе това решение, тя не знаеше и не се осмеляваше да мисли. Знаеше единствено това, че докато Едит не се прибере, не може да има покой за изтерзаната й глава и разтуптяното й сърце.
Вечерта измина и дойде нощта. Настана полунощ. Едит я нямаше.
Флорънс не можеше нито да чете, мито да си намери за миг покой. Тя се разхождаше из стаята, излизаше в коридора, водещ към стълбите, и се разхождаше там, поглеждаше към прозореца в мрака, вслушваше се във воя на вятъра и чукането на дъжда, сядаше, наблюдаваше образите, изплуващи сред пламъците, пак ставаше и гледаше как сред морето от облаци луната се носи като подгонен от бурята кораб.
Всички в къщата си бяха легнали с изключение на двама слуги, които очакваха долу завръщането на господарката.
Един часът. Каретите, трополящи отдалеч, или завиваха на ъгъла, или отминаваха. Тишината постепенно се сгъстяваше и все по-рядко бе нарушавана от друго освен от свистенето на вятъра и шума на дъжда. Два часът. Едит я нямаше!
Още по-разтревожена, Флорънс се разхождаше из стаята и из коридора отпред. Тя се вглеждаше навън в нощта и това, което виждаше, бе неясно и размито от капките по стъклата и от сълзите в очите й. Поглеждаше нагоре към кипежа в небето, така различен от покоя долу и все пак безметежен и отдалечен. Три часът! Ужас се криеше във всеки угаснал въглен в камината. Едит още я нямаше!
Още по-разтревожена от преди, Флорънс се разхождаше из стаята и из коридора, поглеждаше към луната и тя изведнъж й заприлича на пребледняла бегълка, бързаща и криеща гузното си лице. Удари четири часът! Пет! Едит още я нямаше.
В къщата тихо се раздвижваха. Флорънс разбра, че един от тези, които чакаха Едит, бе разбудил мисис Пипчин и тя се бе привдигнала и отишла долу до вратата на баща й. Като се спусна тихо по стълбите да види какво става, Флорънс видя как баща й се появи по сутрешен халат и се сепна, като чу, че жена му още не се е прибрала у дома. Той бързо изпрати един слуга до конюшнята да провери дали кочияшът е там и докато човекът изпълняваше нареждането, бързо се облече.
Слугата веднага се завърна заедно с кочияша, който обясни, че се е прибрал у дома в десет часа и е легнал да спи. Той закарал господарката до старата й къща на Брук Стрийт, където я посрещнал мистър Каркър…
Флорънс стоеше точно на това място, където го бе зърнала да слиза. Тя отново се разтрепера от безименния ужас, изпитала при вида му, и не й достигнаха силите да чуе и разбере какво става.
… който му казал, продължаваше кочияшът, че на господарката не й била нужна повече каретата, и го освободил.
Тя видя как баща й пребледня и го чу да пита с припрян, разтреперан глас за прислужницата на мисис Домби. Цялата къща бе на крак и само след миг прислужницата се яви, също много пребледняла и говореща несвързано.
Тя съобщи, че облякла господарката си много рано — цели два часа преди излизането й, — а после господарката й казала както обикновено, че нямало да се нуждае от нея късно вечерта. Прислужницата току-що ходила в стаите на господарката си, но…