![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Алтея извърна очи само за да спре погледа си върху Кайл. Все още мърморещ и немощно поклащащ юмруци в израз на гняв, той жестикулираше бясно, докато се преместваше надалеч от тях. Левият му крак се извиваше мъчително.
Янтар заговори тихо:
— Нощем в стаята ни ти казваше, че копнееш да го срещнеш само още веднъж. Само за да можеш да го конфронтираш относно деянията му.
— Той ми открадна кораба. Съсипа мечтите ми — изрече тя старото обвинение. Сега ѝ звучеше невъзможно. Алтея не можеше да извърне поглед от залитащата фигура. — Са да спаси всички ни. — Срещата беше отнела едва няколко секунди, но тя се чувстваше с години по-стара. Откъсна очи от Кайл, за да погледне към приятелката си.
— Два пъти в един ден мъстта ми убягна — отбеляза с колеблив глас.
Янтар я погледна изненадано.
— Наистина ли се чувстваш така?
— Не. Не, изобщо. — Алтея претърси сърцето си и беше изненадана от онова, което чувстваше. — Благодарна. За живота си, за непокътнатото ми тяло. За мъж като Брашън в живота ми. В името на Са, Янтар, нямам за какво да се оплаквам. — Внезапно погледна нагоре сякаш се събуждаше от кошмар. — Трябва да преживеем това, Янтар. Трябва. Имам живот за живеене.
— Всеки от нас има — отвърна Янтар. Тя погледна над водата към мястото, където по палубите на заклещените кораби се биеха мъже. — Както и смърт за умиране — добави по-тихо.
— Какво би направил сега Кенит? — промърмори на себе си Уинтроу, докато оглеждаше затягащия се обръч от кораби. Беше качил мъжете от джамаилския кораб, защото нямаше сърце да ги остави да се удавят или да бъдат изядени. Слабост, щеше да каже Кенит. Беше пропиляно ценно време, когато трябваше да отвежда кораба си надалеч. По негова команда, Джола ги оковаваше чинно. От мисълта му се догади, но нямаше време да се колебае. Трябваше да се оправя сам. Кенит беше мъртъв, а Ета беше отпратена да го оплаква. Алтея беше преминала на Парагон. Той беше поел командването на Вивачия, тъй като не можеше да понася Джола да я ръководи. Сега, след като я имаше, се страхуваше, че ще изгуби и нея, и екипажа. Съзнанието му се понесе назад към последния път, когато беше поел командването на кораба. Тогава беше замествал баща си, за да я преведе през буря. Сега пристъпи да заеме мястото на Кенит в разгара на битката. Въпреки изминалото време, той пак се чувстваше несигурно. — Какво би направил Кенит? — запита се отново. Умът му отказваше да работи.
— Кенит е мъртъв. — Вивачия изрече грубите думи меко. — Ти си жив. Уинтроу Вестрит, от теб зависи. Спаси и двама ни.
— Как? Не знам как. — Той се озърна наоколо. Трябваше да действа и то бързо. Екипажът вярваше в него. Бяха се отзовавали на всяка негова заповед с готовност, а сега той стоеше парализиран, докато смъртта се прокрадваше все по-близо до тях. Кенит щеше да знае какво да прави.
— Престани — заговори тя и в сърцето му, и на глас. — Ти не си Кенит. Не можеш да командваш като него. Трябва да командваш като Уинтроу Вестрит. Казваш, че се боиш от провал. Какво казваше на Ета толкова често, че кънти из костите ми? Когато се боиш от провал, се боиш от нещо, което още не се е случило. Предсказваш собствения си провал и чрез бездействие се обричаш на него. Не ѝ ли казваше точно така?
— Стотици пъти — отвърна той, като почти се усмихна. — В дните, когато дори не искаше да се опита да чете. И в други случаи.
— И?
Той пое дъх и се съсредоточи. Отново огледа битката. Най-отдавнашното му обучение изведнъж изплува на повърхността. Още веднъж пое дълбоко дъх. Когато го изпусна, заедно с въздуха се освободи и от съмнението. Внезапно видя битката като едно от игралните табла на Ета.
— По време на конфликт възниква слабост. Ще проникнем именно оттам. — Той посочи към Мариета и Мотли, вече навлезли в борба с джамаилските кораби. Няколко от другите се придвижваха да се присъединят към битката.
— Там? — попита Вивачия, внезапно разколебана.
— Там. И ще дадем най-доброто от себе си да ги освободим заедно с нас. — Той повиши глас в неочаквана заповед: — Джола! Обърни кораба. Стрелците да са в готовност. Махаме се оттук!
Не беше онова, което очакваха, но щом осъзна, че не може да изостави приятелите си, решението беше просто. Вивачия с готовност се подчини на щурвала и за щастие, вятърът беше благоприятен. Парагон ги последва без колебание. Мерна Трел на щурвала на живия кораб. Този прост израз на увереност възвърна вярата на Уинтроу в самия него.
— Не се колебай! — насърчи той кораба. — Ще ги накараме да отстъпят пред нас.