Съдбовният кораб [bg]

— Скъси разстоянието колкото можеш повече, милейди — заповяда ѝ той. — Докарай кормчията до сълзи, ако се налага. — Той стисна парапета и се занадява да не ги води към смъртта им. С всички платна вдигнати и издути, това се превърна в състезание по нерви между двата кораба. В последния възможен момент другият капитан отпусна платната си и се отклони. Вивачия профуча току под носа му. Уинтроу осъзна, че бялата змия се бе придвижила напред, за да определя скоростта им, едва когато тя изрева и напръска кораба, докато го подминаваше.

Строеният за бой Мотли беше точно пред тях. Едно от ярко оцветените му платна се беше свлякло и висеше безполезно. Екипажът беше разчистил по-голямата част на палубата от нашественици, но двата кораба все още бяха прикрепени и оплетени. Вивачия връхлетя връз тях, пищяща като дракон, със стрелци в готовност. Мариета се отмести, за да им направи място. Запасите на Соркор от стрели и сачми вероятно бяха на привършване.

— Виж! — ненадейно възкликна Уинтроу. Бялата змия беше изплувала на повърхността до джамаилския кораб, който беше закачен за Мотли. Сякаш знаеща плановете им, тя изрева, след което разтвори широко челюстите си и напръска палубата с отрова. Закрещяха мъже. Змията беше твърде близо, за да има някаква полза от катапултите им. Залповете им от стрели безвредно се отърсваха от нея. Белият изчезна под вълните, после се показа отново до носа на кораба. Отново изпръска кораба, след което изви голямата си глава, за да опре чело в дървото на корпуса. Забута яростно, като в шибащите си усилия силно разпени морето. Уинтроу чу стона на дървото. Големите шпангоути, пушещи от змийската отрова, се извиха под натиска. На борда на Мотли мъжете се мъчеха да освободят кораба си. Оплетените въжета се опъваха над главите им, но моряци с брадви вече се изкачваха нагоре. Освободиха ги, като ги прерязаха с безразсъдна невъздържаност. Корабите се разделиха с накланяне.

Докато пиратите на Мотли надаваха колебливи радостни викове, змията се издигна още веднъж, за да опръска другия кораб с отрова. Един самотен стрелец, крещящ от болка заради изгарянията си, пусна една-единствена стрела. Тя уцели бялата змия точно под ръба на челюстта. Стрелата потъна, изчезвайки от поглед, и змията изрева в агония. Замята бясно глава сякаш се опитваше да извади стрелата. С ужас Уинтроу видя как на врата на змията ненадейно се появи рана. Бликнаха кръв и бели, парещи токсини. Собствената ѝ отрова разяждаше кожата ѝ. Вивачия нададе писък на ярост и ужас.

Внезапно покрай тях мина Парагон. С пълно пренебрежение спрямо фигурата, корабът се заби в джамаилския съд. Докато корабът удряше другия в средата му, Парагон изкрещя в безмълвна ярост. Той сграбчи парапета на другия съд и го откърти.

На Уинтроу никога не му беше хрумвало да измери силата на фигурата на един жив кораб. Пред очите му един разярен Парагон използва корабния парапет като бухалка, с която да заудря по злочестия съд. При всеки удар хвърчаха трески. Разбягаха се мъже, търсещи подслон от летящите парчета дърво. Когато парапетът поддаде, Парагон грабна бойната брадва от колана си. Развъртя я с две ръце. С всеки рушащ замах Парагон изреваваше. Дъските на палубата поддадоха и тогава той се пресегна нагоре, за да разкъса платната и въжетата. С брадвата и ръцете си той сведе кораба до останка току пред невярващите очи на Уинтроу. На палубата на Парагон собственият му екипаж се втурна да търси прикритие, крещейки ужасено.