Гаснещ зрак [bg]

Галар Барас и Торас Редоун спряха, а после бавно слязоха от конете, за да поздравят Празек и Датенар, които също спряха и отдадоха чест на командира.

Тя не беше съвсем трезва. Изгледа двамата капитани с насмешка в лъсналите ѝ очи.

— Лейтенанти на Аномандър. Или по-скоро вече капитани на легиона Хуст. Силхас Руин опразва военната съкровищница на брат си. — Пое си дълбоко дъх. — Е, докладвайте за готовността на тези войници.

Датенар се покашля.

— Командире, най-сърдечно добре дошли. Каним ви да направите преглед на този нов набор.

— Набор. — Тя като че ли премисли за миг думата, а след това се обърна към Галар Барас. — Капитане, разбирам, че нито един от тези… новобранци всъщност не е доброволец.

— Би могло да се каже така — отвърна Галар. — Ямите бяха затворени…

— Но наказанието им не е приключено с договорено опрощение и сключена сделка. По-скоро е продължено и вместо с чукове и кирки сега те боравят с мечове.

Галар Барас кимна.

Тя се обърна отново към Датенар.

— Кой от вас кой е?

— Другият е Празек, сър. Не сме толкова взаимозаменяеми, колкото би могло да изглежда отначало.

— Вярно казано — добави Празек. — Аз съм по-малко склонен към хитруване.

— Но повече към надуване — добави Датенар.

Празек продължи:

— Дали тези войници са готови, питате, сър? — Почеса се по брадата и помисли за миг, а после рече: — Готовността е интересно понятие. Готови за какво, по-точно? Спор? Определено. Измяна? Възможно. Кураж? Донякъде. Битка? О, мисля, че да.

Тя го изгледа за миг.

— По-малко хитруване, каза?

— Аз просто…

— Разбрах това — сряза го тя. — Вашето мнение, Датенар?

— Дилеми ни гледат отвсякъде, командире. Офицери, подбрани от най-малко непокорните между тях, все още показват множество дефекти. Оцелели войници от стария легион се люшкат между ужаса и срама. Мечове се опълчват на собствениците си в отказ да участват в дуели и им оставят само юмручен бой и прости ножове. Броня вие нощем от претичала мишка. Тези новобранци стъпват в крак обаче и обръщат в строй със стегнати щитове, и когато заговорим за предстоящия сблъсък, нещо играе в очите им.

— Дисциплина?

— Слаба.

— Вярност към войника от двете ти страни?

— Едва ли.

— При това положение — подхвърли Празек — вероятно ще внушат страх в сърцето на враговете си.

— Желязото Хуст ще направи това.

— Да, сър. Но още повече явната неспособност на офицерите им да контролират войниците си.

— Значи вие двамата сте се провалили.

— Така изглежда, сър. Сега ще ни изхвърлите ли? Ще ни понижите? Ще ни пратите в строя с подвити опашки, наплашени палета под ботуша?

— О, това би ви харесало, нали?

Празек се усмихна.

Торас Редоун помълча, после каза:

— Елате с мен, всички, и да минем това изтезание. Ще поговорим повече в командната палатка, където аз мога да получа пиене, а вие двамата можете да кажете, по своя объркан начин, как смятате да оправите това.